Св. Андрей - Мечкин ден, начало на зимните празници

Имен ден празнуват Андреа, Андрей, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин, Храбър

За да наедрява реколтата, в навечерието на празника стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, боб, леща и др. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите.

На места от обредното ядене се раздава “за здраве” на съседите, а другаде е точно обратното - не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома. От обредното вариво се дава на домашните животни и на кокошките, за да се плодят. В планинските райони (Котленско, Тревненско и др.) и в Западна България празникът се знае още и като Мечкин ден, почитан за предпазване от мечки.
 
Според православната църква св. ап. Андрей Първовенчани е ученик на Христос, един от Дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър, който проповядва християнското учение сред балканските и причерноморските народи - скитите.

Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.

Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, прогонвайки зимата и дългите нощи. Българите наричат празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи, че "На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно (житно зърно, маково зърно или синапено зърно)".

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: "Ето агнецът Божий!". Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. След това отишъл да намери брат си Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: "Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци". Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.