Реклама / Ads

7| 4680 |01.03.2021 ЕТНО КАЛЕНДАР

Бели и червени, Пижо и Пенда - честита баба Марта!

.
Мартеницата дарява здраве, щастие и късмет на човека, който го носи. Изборът на цветове също не е случаен. Бялото символизира силата, здравето и мъжкото начало, а червеното – живота, любовта и женското начало. Затова в мартеничката „Пижо и Пенда“ Пижо се изработва от бели конци, а Пенда – от червени.

Пижо и Пенда да се наричат, до живот да се обичат, казал е народът. Пижо – момък за чудо и приказ, а Пенда – ненаситна и игрива, на едно място се не спира.


История на мартеницата

 

Най-известната легенда, свързана с появата на мартениците, отпраща тяхното начало при прабългарите и хан Аспарух. Смята се, че след победа над византийски войници хан Аспарух пише писмо, за да извести за успеха, и го връзва на гълъб с бял конец. По пътя си обаче гълъбът бил прострелян и леко ранен, затова когато пристигнал в българския лагер, конецът бил прошарен от кръвта му. Така възникнала мартеницата. Друга известна легенда също е свързана с Аспарух. Хан Аспарух имал сестра на име Хуба.

Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил нова земя за заселване – на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до реката Дунав. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конец, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя.

 

Независимо дали ще повярваме на тези легенди или – не, без съмнение е, че мартеницата има древни езически корени и е възникнала като символен амулет, предпазващ от уроки, както се възприема тя и днес. Празникът е символ на настъпващия нов сезон – пролетта, и на завъртането на природния кръговрат. Баба Марта е олицетворение на природата в етапа на ранната пролет – непостоянна, непредвидима, лесно променяща се. В дълбоките корени на този обичай може да се търсят древни земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки навеждат към тракийски (палеобалкански) и елински, а дори и към римски произход. С това може да бъде обяснено разпространението на обичая и в небългарски територии, макар те да са малобройни.


Най-вероятно изобретяването на усуканата нишка от бял и червен цвят е плод на чиста случайност, върху която обаче с течение на времето започват да се натрупват различни символни и обредни елементи, които превръщат мартеничката в обект на вяра в защитата против уроки. Да се търси конкретна година и дата на създаването на мартеничката е несериозно, защото е сигурно, че времето, когато е възникнала тя, се отнася към една много далечна епоха. По-важен е езическо-символният контекст на появата й.

 

Според етнографски изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: от една страна бялото предвещава дълъг живот, а червеното – здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият – с женското. Тяхното свързване в едно е знак за хармония, разбирателство, взаимност.

 

Днес Баба Марта е един от най-обичаните български празници. Както и в миналото, той носи нова надежда, символизира непрекъснатостта на природния цикъл и възраждането на природата. Освен хората, с мартенички се накичват и животните, най-вече добитъкът, за да е здрав и да работи неуморно. Днес почти всички суеверия и поличби, свързани с празника, са забравени. Обичаят символизира най-вече идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартеници през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи: „Ако не носиш мартеницата си през март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.” На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата, зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

 

Стихотворения за Баба Марта

БАБА МАРТА БЪРЗАЛА

 

Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени:
Първом на гората –
Да листят листата.
И да дойдат всичките:
Щъркелите, птичките,
Първият певец,
Косер хубавец.
После на градините –
Да цъфтят гиргините
И латинки алени,
И божури шарени.
Ябълки да зреят,
Круши да жълтеят.
А пък на дечицата
Върза на ръчицата
Мартенички чудни
Със ресни червени,
Да са ранобудни,
Да растат засмени.

 

Йордан Стубел
********
Мартеница пращам надалече
нишка от живота във дома,
бяла като вишната на двора
и червена – сила на кръвта.
Да те топли даже и далече,
да те връща нощем у дома,
за да имаш сили във крилете
като следваш своята мечта.
Да ти дава дързост във живота,
че си струва още да вървиш
и където и да си… далече –
носиш нишката на своя род.

*******
Баба Марта дойде вече,
слънце весело припече.
И небето се засмея,
радост нова ни огрея.
Баба Марта ни посети
с китка цвете във ръцете…
На глава си кат момиче
тя забола е кокиче
и до него минзухар –
наш добър познайник стар.
Жабите на речний бряг
я посрещат, да и искат
кукуряк, кукуряк!

 

Елин Пелин

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 4256 |14.02.2021 Празнуваме три празника . 0| 3803 |13.02.2021 За имен ден черпят Евлоги и Зоя . 0| 3946 |08.02.2021 На 8 февруари имен ден празнуват Захари, Захарин, Зарко . 0| 4140 |05.02.2021 Имен ден празнуват Добрин и Добромир, невестите се черпят с вино

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ