Честит празник! Хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден!

Според легендите свети Георги и свети Димитър са „братя близнаци“, и двамата са изобразявани на коне – св. Георги на бял кон, а св. Димитър – на червен. Те символизират двата основни сезона на годината – лято и зима.

Честваният на 6 май светец е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от средновековието той е смятан и за закрилник на воините-християни и на християнските армии.

В българската традиция на празника се извършват разнообразни обреди, свързани с добиването на първото мляко и сирене, с принасянето на курбан, с обичаите за здраве.

Празникът има различни названия в отделните български области – в Източна България го наричат Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото официално название. Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр).

Свети Георги е живял в края на III и началото на IV век. В превод името му – Георгиос – означава „земеделец”. Сред българите е разпространено преданието за свети Георги като победител на ламята, което произхожда от едно от неговите жития.

Герговденските обреди, свързани с отглеждането на стадата, започват още в навечерието на празника. Тогава пастирите за първи път отлъчват агнетата от майките, отделя се и животното, което ще бъде дадено за курбан.

В деня преди празника се приготвят и обредните герьовски хлябове – винаги ритуално. Съдовете, с които се носи вода, са украсени със зеленина. Месачката обикновено също е закичена с китка от зеленина, вързана с червен конец. Водата, с която се замесва тестото, е „мълчана“, донесена в мълчание от чешмата или кладенеца – или „цветна“, т.е. в нея са били натопени билки. При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза – „за да се раждат женски агънца“, като най-отгоре оставят китка.

Централно място на празничната гергьовска трапеза има опеченото агне, принесено за курбан. Задължително се слага пресен чесън – в някои райони той се къса и яде за първи път точно на Гергьовден. На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

Важно значение имат и обредните хлябове, които са със специфична „гергьовска“ украса от тесто – символични изображения на кошара, овчар с овце, овчарска гега и т.н. Гергьовденските хлябове може да се „пъстрят“ или „шарят“ с кокалчето от миналогодишния курбан. По традиция се приготвят три вида хляб – за трапезата, за кошарата и за раздаване, които обикновено са малки, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата задължително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, ако те са наемани и не са от семейството.

Свети Георги се почита като закрилник на войската и воините още от Средновековието. На неговата чудотворна помощ се упоповавали и новопокръстените българи – според „Сказание за Железния кръст“ светецът помагал на българските войници по време на войните на цар Симеон с угрите (прадедите на днешните унгарци) през Х век.

Името Георги произхожда от гръцки език и означава „земеделец”. От векове то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространение сред новородените български момчета след името Иван. В периода след 2000 година Георги заема трайно първо място в тази класация, отстъпвайки първенството през 2016-та на името Александър.

Имен ден на Гергьовден празнуват: Георги,Генчо, Ганчо,Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга.