Честваме равноапостолите Петър и Павел

Петър, беден рибар от гр. Витсаида край Генисаретското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи. Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.

Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

Свързвали го с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска година и с легендата за доброволната жертва – тази, която винаги е била най-скъпа на Господ.

Затова в някои краища празникът започвал още от рано сутринта. Всички стопаните отивали на нивите, градините, бустаните и лозята, хвърляли ситни камъчета и изричали магически слова за плодородие и берекет.

С Петровден завършвал и петровденския пост. По традиция отговявали с варено пиле и празнични погачки. Жените не работели. Ходели на празнична литургия в църквата. Носели ябълки и обредните питки, кулаци,, които свещеникът освещавал преди да ги раздадат на роднини и съседи. Вярвало се, че така близките им на другия свят няма да останат никога гладни.

В много селища се правел общоселски курбан в памет на светеца. Най-често той бил съпътстван с тържествен молебен за здраве и благополучие.

В народната традиция на 30 юни се чества Павльовден.

Днес празнуват  Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина, Камен, Каменка, Каменчо, Кашо, Качо и др.
.