Църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов

Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим е живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Като разбрал това, император Адриан (117-138) се опитал да ги убеди да се откажат вярата си, след като не успял, ги подложил на смъртни изтезания.

Три дни след смъртта на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

„Смъртта им се превръща в един център на вечния живот и това отпраща към другия смисъл на празника – кой е премъдростта. Смята се, че премъдростта Божия е едно от имената на самия син божи Христос с чието име те избират смъртта. Т.е. това отново е същото посвещение“, разказва отец Сава Кукудев от столичната църква „Света София“.

Името на българската столица София, чийто празник честваме днес, е пряко свързано с историята на столичната църква „Света София“.

„Тук, на Сердикийския събор в 343 г., са потвърдили православното учение и Свети Атанасий от Александрия е присъствал на този събор и там е потвърдено учението, че Исус Христос е истински бог“, каза още пред БНР отец Сава Кукудев.

Днешният празникът се почита най-тържествено от именниците Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, Любомил, София, Софка.