Еверест е връх в Рила; Райна княгиня оплела Самарското знаме

Ju_17

22:30 вечерта. Тече шоуто на Слави, посветено на Македония и нейните велики песни. Той пее песента за Райна Попгеоргиева, а аз в същото време слушам доста заинтригуващ разговор, част от който смразява представите ми за българска история:

– Коя беше тая Райна Попгеоргиева?
‒ Е как коя... оная бе ... дето беше оплела Самарското знаме!
‒ А‒а‒а, верно, оф че съм зле, че не си спомних!

***

По‒интересното на тази извадка от диалога е, че той не се състоя между ученици от началното училище, а между младежи, на които след година им предстои завършване. Болезнен факт е, че малцина познават прилично родната си история, за което говорят и резултатите от тазгодишните матури по география и история. Доста плачевни! Да, историята и географията може и да не са присърце на всеки, но за родните факти известно познание все пак би трябвало да има, нали? Все пак, живеейки по тези географски ширини, се полага на всеки да поназнайва нещо повечко за родната си страна. Основното поне ‒ за градове, реки, природни обекти...

Откъде би трябвало да дойдат обаче тези така полезни знания? Да вземем географията за пример. Отговорът се крие в материала за 11 и 12 клас, защото тогава се изучава родната география. Какво пишат учебниците за тези класове и защо повечето учедници ненавиждат от дън душа предмета, мислейки, че е досаден и непотребен. Отварям учебника на произволна страница и попадам на безброй подробности, цифри, плоски факти и терминология, прилягаща на спаружен професор по география.

Повечето учители, водейки се стриктно към учебника, изискват да се знае абсолютно цялата тази безкрайна информация, включваща: всички върхове с тяхната надморска височина (хайде за Мусала, Вихрен, Черни връх, Ботев, Богдан и подобни ‒ лошо няма, но какво ще кажете за Васильов връх, Търновдял, планината Кървав камък и прочие, които не са от компетенцията на средностатистическия български интелигент); всички реки с техните притоци, някои от които са по‒дребни и безводни и от Перловската река; откъде извират, къде се вливат, през кои котловини минават; всички хълмчета; всички плата; всички низини, всички седловини, всички проходи, всички минерални води, всички езера, видове форми (ерозионни, денудационни, акумулативни, карстови, ледникови...), всички най‒малки ридове и части, всевъзможни видове почви, като тук влизат имена, които може и да не сте чували никога (карбонатни, излужени, оподзолени, жълтоземни, алувиално‒ливадни...), всички видове климатични особености и средни температури, естествено максимални и минимални и прочие, и прочие, и прочие.

Интересно става положението, когато учителят си реши, че трябва да даде контролно на абсолютно всички области в България, следователно трябва да се запомни наизуст цялата тази излята информация... Мозъкът на нормалния ученик се затормозява, пуфка, охка, човек се поти, гледа тъпо картата, не може да запомни нищо и ... в крайна сметка се отказва, че не научава и ред. Т.е. покрай излишната информация не влиза и необходимата. А родителите досадно повтарят да се учело с карта. Да, може би наистина така трябва, но като подобна практика изобщо липсва в час, а на контролни естествено картите са строго забранени (напротив, учениците трябва да ги попълват), така че как да се учи с карта вкъщи, щом навикът не е създаден в даскало.

Пък и може ли човек да запомни абсолютно ЦЯЛАТА ПОДРОБНА много детайлна карта на България с най-миниатюрните цвъчки?!  Естествено, че НЕ! Начинът, по който се преподава и учи този предмет в училище, единствено кара ученика да се отврати от него, затова крайният резултат да е отчайващ. А оттам и т.нар. бисери, които говорят най‒красноречиво, колкото за безхаберие, толкова и за недобро качество на преподаване:

‒ Най-високият връх на Рила е Еверест;
- Най-големият проблем на Рила е отрицателния естествен прираст;
- Чрез Боровецката седловина, Рила се свързва със Средновековието;
- В Рила животните са защитени от “Червеният кръст;.
- В Рила се намират Седемте Рилски езера, но най-голямото е Байкалското;
- В Рила планина се влива река Искър;.
- Рила се разделя на три части от Родопите;
- Тук се намират Седемте Рилски езера: Окото, Бъбрека, Сърцето, Мозъка, Ухото, Носът и Устата;
- Животинският свят е предимно от говеда.
- Трябва да се вземат драстични мерки за премахването на проблемите, защото малко по-малко Рила изчезва...

Брилянтно, нали? Пак ще кажете, че ни мързи и не щем да си напрегнем мозъкът. Ама не! Географията е интересна наука, стига да има кой да я поднесе, така че и ние да я харесаме. Тогава и Рила ще си е на мястото, и Струма няма да тече през Дунавската равнина и да се влива в Черно море.