7000 вестници от над 100 държави е събрал летописецът на „Етър“ Ангел Ганцаров

Снабдява се с тях или лично – от страните, които сам посещава, или пък от приятели, които като него обикалят широкия свят и му носят за подарък местен вестник. Впрочем едни от най-сериозните хора, които поддържат хобито на Ангел, са колеги от „Борба”, които редовно му носят вестници от екзотични дестинации като Сент Винсент и Гренадини, Барбадос, Мароко, Тайланд, Камбоджа, Фиджи, Бруней, Борнео, Кабо Верде.

Агнел започнал осъзнато да колекционира вестници, когато навремето бил на екскурзия, по думите му, във великия Съветски съюз. Пътуването му съвпаднало с полета на първия чешки космонавт Ремек и търновецът си купил вестник, за да се информира. Така се завърнал в старата столица с преса от Москва, Ленинград, Минск, Рига и Киев. Като вестникар човек, сърце не му дало да ги изхвърли и вече почти 40 години поддържа живо хобито си. Впрочем през годините Ангел Ганцаров е колекционирал какво ли не, като уточнява обаче, че не е като Плюшкин. Иначе още като дете събирал капачки, стъклени топчета, пощенски марки, футболни календари, значки и знамена, а част от съкровищата си спортният журналист и до днес пази в мазето на дома си. Сред сбирките му още са колекцията от над 200 бирени бутилки от цяла Европа, над 400 грамофонни плочи, касети, сидита и т.н., както и няколко стари грамофона. Вестниците обаче са най-големият му сантимент, като най-старият от тях е пловдивския „Народни глас“ от 1879 г. Някогашният търновски хумористичен вестник „Драка“ с първия си брой от 8 октомври 1884 г. също е на почит в многобройната вестникарска колекция. В нея може да се видят и немалко регионални издания отпреди повече от век, като търновското „Съгласие“ от 12 април 1906 эг., „Народ“ от Свищов с дата 1882 г., „Еленска защита“ от 20 октомври 1928 г., „Горнооряховски лист“ от август 1901 г. Най-старият софийски вестник, който Ганцаров притежава, е „Родолюбец“ от 21 септември 1890 г., а сред 400-те местни вестника почетно място заема и „Борба“ с броя си от 23 май 1953 г. Друго перо сред вестниците са многобройните издания на сънародниците ни от чужбина, сред които трите чикагски таблоида „България“, „Български глас“ и дебелият цели 12 страници „България сега“, изданието „Народна воля“ от Великобритания от 1975 г., в което са съобщава за сватбата на Анастасия и Чарлс Мозер, канадските издания на българите там „Зорница“, „Хоризонти“ и „Пламък“.

Летописецът на ФК „Етър“, както Ганцаров е най-популярен в старата столица, притежавал и еротични вестници, които обаче неизвестен извършител откраднал навремето от таванското помещение, където ги съхранявал.

А вестници Ангел чете на български, английски, немски и руски език. Навремето можел и на турски, понеже в армията като разузнавач търновецът изучавал цяла година езика на комшиите. Преди две години той стана носител на наградата на Велико Търново за принос в развитието на спорта, тъй като той е автор на цели три книги за любимия ФК „Етър“. За „виолетовите“ Ганцаров води прилежно статистика от далечната 1969 г., а от 1998 г. веднъж или два пъти годишно той издава местен футболен бюлетин, посветен на родния клуб. Като юноша Ганцаров се пробвал да играе мач, но понеже понижил училищния си успех, родителите му го насочили към друго поприще. Любопитната му натура пък го отвела първо във ВВОВУ „В. Левски“, където придобил инженерна специалност, после във Военната академия и в стопанския факултет на ВТУ. Със спортна журналистика Ангел Ганцаров се занимава от далечната вече 1996 година.

В. "Борба"