Светът очаква 7-милиардния жител на Земята

Може вече да има 7 милиарда пътници на космическия кораб Земя, тъй като няма статистик, който да се нагърби да каже точно кога ще стане това събитие с предимно символично значение.

ООН фиксира 31 октомври като датата на съдбоносното раждане, но събитията в миналото толкова често опровергаваха демографите, че очакванията са то да се случи по-рано от предвиденото. В хода на историята, откакто се водят писмени хроники, населението нараства все по-бурно: когато се е родил Исус, се е смятало, че по Земята бродят около 300 милиона души.

Чертата на 1 милиард бе достигната едва след 1800 година. Още един милиард бе добавен само през единайсетте години на 21 век, така че предвижданията за нарастването на населението в бъдеще днес се третират със същата предпазливост и скептицизъм, както и дългосрочните прогнози за времето.

Дейвид Блум от факултета по публично здраве на Харвардския университет казва, че множеството непредвидими фактори правят глобалния поглед върху нещата проблематичен.

„Сред тях са заразните болести, войната, научният прогрес, политическите промени и нашия капацитет за глобално сътрудничество,“ отбелязва той. Преобладаващите очаквания обаче са демографският растеж да се забави, като прогнозите на ООН са през 2050 г. населението да бъде между 8 и 10,5 милиарда. Ако нещо е ясно, то е, че пропорциите ще варират между континентите под влиянието на високите нива на раждаемост в Азия и Африка.

Скоро Индия, с нейните сегашни 1,2 милиарда души, ще поеме водачеството от Китай, сега с 1,3 милиарда жители, като страната с най-голямо население в света. Нигерия, която днес е най-населената африканска държава със 162 милиона души, ще преживее бум на населението, което ще достигне почти 750 милиона до средата на века.

Друг пример: високо индустриализираната Германия и развиващата се Етиопия имат почти еднакъв брой жители – малко над 80 милиона. След 40 години обаче етиопците ще бъдат вече 174 милиона, докато германците ще се свият до 72 милиона. Целият индустриален свят застарява бързо. Това означава също, че отношенията на политическата власт ще претърпят промяна. Страни като Китай, Индия и Бразилия, с нейните 193 милиона души, вече придобиват все по-голямо политическо влияние.

Това накара европейските лидери, сред които германската канцлерка Ангела Меркел, да предупредят, че „в свят със 7 милиарда души, ние – 500-те милиона европейци, трябва да се държим заедно,“ в противен случай европейското благоденствие и ценности ще бъдат обречени.

Чистата тежест на числата означава, че ще се засили натискът за земя, храна и енергийни източници. Зачестиха и опасенията, че ще се водят битки за природни ресурси. Мнозина са убедени, че съседни страни ще воюват помежду си заради вода.

По преценка на природозащитната организация Световен фонд за дивата природа (WWF) ще ни бъдат необходими три планети до 2050 г., ако не променим навиците си. „През следващите 40 години ще трябва да произвеждаме същото количество храна, както през последните 8000 години,“ смята Джейсън Клей от WWF. Той отбелязва, че хората в индустриализирания свят продължават да изхвърлят твърде много.

Оптимистите припомнят, че вече на няколко пъти са били отправяни апокалиптични предупреждения за надвиснала катастрофа в резултат на демографския бум, които все още не са се сбъднали. Всъщност постиженията на техниката и медицината често са водили до по-позитивен изход от онзи, който хората са си представяли в страховете си – не само в резултат на хапчето против забременяване и презерватива, а и чрез подобрения в селското стопанство.

Преминаването дори на сегашния горен праг на населението ще ни се представи в нова светлина, ако го сравним с броя на хората, които Земята е приютявала през цялата история на човечеството. Според оценките, от появата на Хомо сапиенс на планетата е имало над 100 милиарда души от нашия вид – и по тях трябва да съизмерваме сегашните 7 милиарда.