Козунак с аромат на жасмин и зелен чай от „Двете фукли”

Тя си спомня за времето, когато специализираната литература се разпространява апокрифно. Иначе майка й е започнала да възпитава вкусовете й. Израснала съм в патриархално семейство. Всяка събота и неделя родителите ми бяха изцяло отдадени на мен и брат ми и задължително се правеше сладкиш.



Професионално Силвия започва да краде занаята през 90-те години, но и до ден днешен не пропуска възможност да си „открадне” някоя идея, когато срещне интересен човек.

Свирила е близо 11 години на пиано. Работила е няколко години като счетоводител, мечтала е да учи социология, но съдбата я среща в хотел „Шератон” с майстори в кулинарията от световен ранг. Немският мениджмънт умишлено търсил да назначи млади сладкари, а не утвърдени майстори. Там тя работи сред продукти, които доставяли с „Луфтханза”, достъпни през 80-те само за избрани.

Силвия попада в друг свят, в границите на България. Години по-късно изкарва и месец обучение в Занаятчийската камара в Париж. Там от собствен опит тя се уверява, че французите са ненадминати по изящество и артистизъм.

Това беше невероятен късмет, спомня си Силвия. На всеки две години идваше нов майстор, с ново знание и стил. Стига да си амбициозен и да се интересуваш, никой не ти отказва. Исках всичко да науча, и така чак до днес. Както при дрехите, така и в храната излиза мода. Всеки сезон е с нещо различен, разказва майсторката на вкусотиите.



След бума на сирена от типа маскарпоне, открихме зеления чай. В последните години се завръща модата „не на огромния сладкиш”. Търсят се естетски и малки сладкиши - хапката, от която да изживеем експлозия от вкусове. Особено са харесвани и фибрите. За здравословно хранене навсякъде се говори, и това действително е важно, заболяванията са много.

Възможно е да се направи сладкиш и без печене, изцяло съобразен с изискванията на веганите. Може да се направи и бадемово мляко от ядката. Използваме сушени плодове, мед. Не поддържаме на витрината си такива сладкиши, но има търсене и ги приготвяме по поръчка, разказва за богатия асортимент Силвия Петкова.

Интересното е, че това все още са затворени малки общества. Чува се, че е модерно, говори се за веганите, но все още има недоверие от обществото към тях. Имаме много клиенти за тези почти 20 години на пазара. Има деца с непоносимост към млечните протеини, които са отраснали с нашите торти, специално приготвени за тях за всеки рожден ден.

Винаги имаме и готов сладкиш зад витрината, който можем да предложим на хора с непоносимост към глутен. Всички останали сладкиши също могат да бъдат приготвени, само че при предварителна заявка. Тези хора вече са обединени около асоциация, и тъй като най-добрата реклама е от уста на уста, хората ни търсят.

Силвия поддържа интереса си жив толкова години с множество приятелства, които е създала в цялата страна. Правят си сбирки на сладки и професионални приказки. Освен това, когато се появи нов продукт на пазара, Силвия бърза да експериментира с него и да докаже, че може да бъде още по-идейна.

Българинът много пътува. Самите клиенти също ни задължават да сме креативни и бързо да реагираме. Името „Двете фукли” освен това не е случайно. Колкото и нескромно да звучи, ние се борим да сме постоянно в челните редици, да диктуваме модата и да има с какво да се изфукаме всеки път.

Голямата гордост на „Двете фукли” за Великден са козунаците – всеки един от тях минава през нейните ръце след внимателно следене на метеорологичната прогноза, тъй като козуначеното тесто не обича влагата и е истинско майсторство да му угодиш в дъждовни дни.

Всяка година по традиция в менюто на „Двете фукли” се появява по един нов козунак. Така и тази година пълнежите на различните козунаци са 12, а новото предложение е пълнеж от варен домашен крем. Козунакът може да е още с аромат на жасмин и зелен чай, с различни плодови вкусове или с карамелени ядки и портокалови корички, стафиди, маков пълнеж, различни видове шоколади. Освен това, ако сред предлаганите не намерите своя, фуклите са готови да угодят и на най-капризните желания.



В рамките на България за Силвия София е космополитен град. Различните вкусове се усещат в различните райони на столицата. Тя е забелязала, че клиентите й от по-централни квартали като Лозенец, например, я изненадват с интересни и нестандартни поръчки, често вдъхновени от пътешествията им в чужбина. Завръщайки се в България, те искат в сладкиша им да присъства и дъх от Англия, Франция или Холандия. Силвия приема охотно подобни предизвикателства и така обогатява опита си.

Поръчките, които идват от по-крайните квартали, са друг клас. Там вкусовете се разчупват по-трудно. Продължават да се търсят традиционните еклери, ванилов крем, шоколадът. Тези хора по-трудно експериментират.



Последните години според Силвия са време разделно, само силните ще оцелеят, изпълнявайки всички европейски нормативни изисквания. Част от тези мерки са преувеличени определено, смята тя. В другите страни, за тези, които е казано, че е добре да бъдат изпълнени в даден срок, при нас имат заповеден характер.

Последните 5 г. на „Двете фукли” са вложени в изграждане на новата им производствена база, която е съобразена със всички европейски стандарти. Силвия е вярвала, че ще дойде време, в което всички производители, работещи в сивия сектор, които не са покрили изискванията, държавата по някакъв начин ще ги стопира, но това така и не е станало. Това обаче не я отказва от следване на мечтата й, а именно някой ден във всеки квартал да има по една „фукла”.

Засега „Двете фукли” са си две – едната е на бул. „Христо Ботев” 13, а другата е в кв. Надежда 6, където е и производственият склад.


Снимки: Фрог нюз

Повече информация може да намерите на https://www.2fukli.net