Похвално слово за таратора

Всяка година чакам с нетърпение да дойде лятото, защото знам, че тогава въпросът какво ще ям (или по-точно пия - всъщност истината е някъде по средата, така че за целта на настоящия "труд" въвеждам глагола "пиям") вече не важи. Тараторе, обичам те по всяко време на деня. Обичам да те има в изобилие. Може дори да си в кофа. Пак няма да останеш пренебрегнат. В казармата съм те пиял с трилитров черпак направо от казана и пак ми беше много сладък. И трябва да си в най-чистия си вид. На който на му харесва аромата на чесън или се оплаква, че копърът му се закача по зъбите, значи не знае къде са му четката и пастата. Обичам те и гъст, и рядък. Обичам те дори през зимата и с кисели краставички, ако няма пресни. Много ми допада и специалния ти "мод" - таратор с надробени вътре варени яйца. Веднъж съм те опитвал и с  цветно зеле вместо краставици. Дори тогава бе по-вкусен от много други супи, макар че ти си по-скоро еликсир, отколкото супа.  Нима е нужно да хабя часове от живота си, за да приготвя някое "засукано" ястие, щом мога за норматив да си направя  малка спретната трилитрова тенджерка от теб. Да не говорим, че спестяваш на човек едни определени напъни, защото го караш преди всичко да пишка. И ти, като всички гениални неща, си нещо просто. А вървиш с толкова много други ястия. Дори си много по-приятен разредител за някои "твърди горива" от,  да речем, оная напитка с двете думи от по четири букви без чертичка между тях. Ще те пия всяко лято, докато съм жив. Само като си помисля, че можеше да съм се родил в Мексико и да се тъпча само с люти неща... Радвам се, че съм на правилното място.

(kosmopish1.blog.bg)