София замириса на немски вурстчета и карамел

В подлеза на университета не е за нас. Макдоналдс е за по-младите и прехвалените бургери сме ги загърбили от години. Продължаваме по жълтите павета и преколедното настроение се усеща в празничната украса на лампите и дърветата по „Руски”. Кестените са голи, но пък булевардът пак е хубав, като в онази песен, където Мишо Белчев не го сменя за Шанз Елизе.

Продължаваме напред, без да поглеждаме нито към сградата на парламента, нито към палатките на ротеста. Поне този ден. Знаем една механичка в центъра и целият ни устрем и плам е натам. Пацо се сеща, че преди години бяха затворили целия „Стамболийски” и сякаш Коледа беше слязла на булеварда от село. Имаше гайди, кавали, кози и овце, печени прасета, овчарски мезета. Ех, временаааааааа, ех нравввввии, би възкликнал един професор-легенда. По-късно по Коледа имаше бъчви на всеки ъгъл с кеф ти мелнишко, кеф ти станимашко, кеф ти влашко вино. После се вдигаха огромни закрити пивници в Борисовата градина и около войника с шмайзера. Чукахме и там чашите. Де ги сега?..

Ха, Господ май ни чу! Някакви къщички изникнаха като по чудо зад бившия мавзолей. Сгушен в градинката на площад „Батемберг” пак бе отворил врати немският коледен базар. Замириса ни на карамел, но ние не сме по сладкото. Миксът от телешко и свинско не е за нас, падаме си по прасетата. Пацо вече се е наредил на опашката за братвурст.  Даваш 3,50 лв. и получаваш порция с хлебче. За за не губим време, аз се нареждам за греяно вино с карамфил и канела. Само една десета от секундата ни трябваше , за да го предпочетем пред шоколада с капки ром. Отпиваме по глътка от виното. Мммммммм!.. Пили сме и по-хубаво, но и това ни се услажда като за световно. Първите чаши  пресушихме като на майтап. Сменихме опашките и повторихме виното с наденички и кисело зеле по петак за удоволствието. Някакви хлапета до нас дъвчеха немския хотдог – франкфуртер, а тумба стари бабишкери-реститутки си бяха поръчали цяла купа печен флайшкез и пушен колбас с безалхолно вино. Повторихме, потре... Накрая дръннахме и по една тъмна дойче бира. Айде ключ на устата.....

Между две наздравици погледът ни се спря на къщичките със сладкиши. Три циганчета са отворили усти пред тях, зъзнат и преглъщат миризмата на карамел. Бръквам в джоба и ги черпя с ябълкови сладки и флорентини с ядки, карамел и сушен плод. Поглеждат ме благодарно и отпрашват към другия край на базара. Знаеха, че няма да ги гостя с постния сладкиш щолен, заради солената му цена и със скъпи маслени бисквити. Чичо трябва да има парички за още едно винце.

Местим се по-близо до червения елексир. Продавачката вече ни има за свои хора и ни подарява  някаква миниатюрна елхичка. Накипрени хубавици взеха да ни се усмихват от съседната масичка, усетили светналите ни като на котараци очи. Искрите в тях май са от карамфила във виното. Развързват ни се езиците. Започваме разговор и разбираме, че са си купили коледни топки и птички за по 15-20 лева. Чак сега забелязваме, че в магазинчетата и работилничките се предлагат венчета, пера, стъклени играчки, лешникотрошачки, пешечни човечета и стъклени играчки. Има подарък за всеки джоб – от 10 до 100 лева. Поглеждам хубавиците и си представям колко добре биха стояли на ушите им обеците от по пет-шест лева и колиетата от по десетина. Не им трябват по-скъпи, тях и без това си ги краси младостта. Пуста младост!..

Хайде наздраве, подвиква Пацо и пием за запознанството с девойките. Пожелаваме им весела Коледа и до нова среща на базара. Не дочакахме пристигането на дядо Коледа надвечер. Това е работа на за дечицата.

Тръгваме обратно по „Руски”. Напипвам железно левче в джоба си за метрото. Но ни е леко на душите, сити и доволни. Хем пийнахме предколедно, хем паричките дадохме своя дял за каузата „Дари пламъче живот” в подкрепа на децата с онкохематологични заболявания.
 
Разделяме се с Пацо с уговорката към края на седмицата, пак да опитаме вурстчетата и немското ароматно греяно. Препоръчваме ги и на вас, няма да съжалявате.

Наздраве, дружина!

Красен Костадинов и Пацо