Празникът се отбелязва на 50-ия ден след Великден.

Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванадесетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха, заедно с Христос.
 
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.

Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие - слизането на Светия Дух - всяка година на този ден. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух.