Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва очаква Вашингтон и Анкара да дадат разяснения за информацията за възможен трансфер на „значителен арсенал“ американско въоръжение, съхранявано в Турция. По думите ѝ евентуалното осъществяване на сделката би нанесло „сериозна вреда“ на двустранните отношения на Русия със САЩ и Турция.

 

Информацията за подготвяния трансфер стана публична по-рано този месец, след като украинското военно издание „Милитарни“ съобщи, че Турция може да предостави на Киев голямо количество американско оръжие. Данните вече намират потвърждение и в официални уведомления на Държавния департамент на САЩ до Конгреса.

 

Според документите става дума за два свързани трансфера. Единият включва 12 реактивни системи за залпов огън M270 MLRS, 2524 неуправляеми 227-милиметрови ракети M26 DPICM и 47 000 203-милиметрови артилерийски снаряда M509A1 DPICM. Отделно е предвидено прехвърлянето на 70 тактически балистични ракети M39 ATACMS.

 

Общата първоначална стойност на въоръжението е оценена на около 284 млн. долара. Около 256 млн. долара се падат на системите M270, ракетите M26 и артилерийските боеприпаси, а още близо 28 млн. долара са стойността на ATACMS.

 

Българска следа

 

Сред посредниците по част от планирания трансфер е посочена и българската частна компания VTIC International Ltd. Тя фигурира в американските документи във връзка с прехвърлянето на системите M270, ракетите M26 и 203-милиметровите боеприпаси.

 

Заедно с българското дружество са посочени турските компании MKE, ASFAT и ARCA Savunma, както и американските Pansophico и Patriot Defense Group.

 

Важно е обаче да се уточни, че VTIC International Ltd. не е посочена като посредник при трансфера на 70-те ракети ATACMS. За тази част от сделката са записани други компании.

 

Особено чувствителен е въпросът с касетъчните боеприпаси, включени в първата част на пакета. Турция е поискала разрешение от САЩ за реекспорта на въоръжението, тъй като то е с американски произход, а част от него е произведено в Турция по американски лиценз.

 

Проблемът с касетъчните боеприпаси

 

Планът предизвика реакция и от Human Rights Watch. Правозащитната организация призова американския Конгрес да блокира прехвърлянето на касетъчните боеприпаси от Турция към Украйна. Според организацията част от тези оръжия се намират в турските запаси от десетилетия. HRW предупреждава, че остарелите касетъчни боеприпаси крият допълнителен риск за цивилното население, тъй като част от разпръснатите при използването им суббоеприпаси могат да не се взривят и да останат опасни дълго след края на бойните действия.

 

Конвенцията за касетъчните боеприпаси забранява тяхната употреба, производство, складиране и трансфер. САЩ, Турция, Русия и Украйна обаче не са страни по нея. Human Rights Watch е документирала и осъждала употребата на касетъчни боеприпаси както от Русия, така и от Украйна във войната.

 

На този фон евентуалното прехвърляне поставя Турция в още по-сложна позиция. Анкара продължава да поддържа отношения както с Москва, така и с Киев и да се опитва да играе посредническа роля във войната. Именно затова Москва реагира остро на информацията за възможното предоставяне на американското въоръжение на Украйна.