Според изследването през ХХ век повечето развити страни са увеличили продължителността на живота си с 30 години.
През 1950 г. в развитите икономики само 15-16% от 80-годишните жени и 12% от мъжете на същата възраст са достигали до 90 години. През 2002 г. те вече са съответно 37% и 25%, а в Япония при жените - този процент е над 50.

Силно се е подобрило и качеството на живот, като все по-малко възрастни индивиди страдат от инвалидност и зависимости.
По-дългата продължителност на живота обаче поставя значителни социални, икономически и медицински проблеми, които са свързани непосредствено с растящия процент на старите хора по света.

Едно от решенията на тези проблеми са работата да бъде разпредена по-равномерно сред населението от различни възрасти, смятат авторите. Вместо кратък, интензивен период, последван от пенсия, индивидите могат да комбинират работа, образование, свободно време и отглеждане на потомство в различни степени на различни възрасти.

Неслучайно изследоталети казват: ХХ в. беше столетието на преразпределение на дохода. XXI в. може да бъде столетието на преразпределението на работата.