Лодка и камъчета по вълните на любовта

Няма нищо лошо да мислим така, но ако сме опознали човека достатъчно добре и знаем какво може да очакваме от него – дали няма да направи нещо за раздялата между нас или пък раздялата ще ни се струва толкова далечна, на моменти даже невъзможна. Често най-неопитните хора преживяват раздяла. Хора, които или не знаят как да се държат с дадения човек и как да го задържат или просто не могат да изберат достойния партньор.

В един момент разбираш, че твоята лодчица вече не се носи весело, подскачайки по вълните, а бавно и упорито се върти в кръг, доста силно напомнящ фуния. И в този водовъртеж престават да се мяркат цветя и усмивки, отстъпвайки място на безпристрастното изясняване на отношенията, скандалите, упреците, недомлъвките, мълчанието и недоверието. Раздялата с любимия някога човек не е приятно събитие. Финалът на някои връзки обаче може да се развие със скоростта на светлината. И не можеш да избягаш от съдбата си. Навярно е щастие и нещастие това, че влюбвайки се и изцяло потъвайки, се разтваряш в любимия човек така, че не си в състояние да различиш някои зловещи нотки от своето бъдеще.

Често чуваме от много двойки следната фраза “Скарахме се за глупости.” Но всъщност глупостите не винаги са толкова дребно нещо. Някои двойки почти непрекъснато се карат за дребни неща: кой да измие съдовете, чий ред е да разхожда кучето, кой телевизионен канал да се включи. Понякога тези микроконфликти моментално угасват – без всякакви сериозни последствия. Но понякога от дребните разногласия се натрупва непреодолима бариера – всеки държи на своето и не желае да приеме разумен компромис. Такава упоритост е тревожен знак, сигнал за това, че един от партньорите излива в дребни битови спречквания натрупана глобална неудовлетвореност. Ако двамата не намерят начини да се договорят, дискомфортът може да доведе до дълбоко разочарование и тогава кризата е неизбежна. Тя може да се прояви в различни форми – изневери, страх от раздяла, саможертва. Говоря за тази саможертва, за която си мислим един ден, а именно – “Нищо повече не мога да й/му дам. Дадох всичко на каквото бях способен. Тя дори не го оценява. Нищо друго не ми остава освен да бъде щастлив/а и всичко да приключи тук.”

Ако се съмняваме дали трябва да се разделим с някого или не, най-хубаво би било да поговорим с човека до вас. Разговорите в много случаи спасяват много неща. Хубаво е да споделим всичко, което ни вълнува и да се опитаме да уредим отношенията си – да поговорим за причините, довели до охлаждането, да направим компромиси и най-вече как си представим живота си след 5 или 10 години, ако все още сме заедно. Това би дало ясна преценка дали има смисъл да сме заедно или не.

Трудно се взема решение за раздяла, да не кажем, че на някои им трябват години за да вземат такова решение. Те предпочитат да бъдат тъпкани и самочувствието им да граничи с нулата, отколкото да се разделя с човека до тях. Тези хора аз ги наричам “слабохарактерни’ и тази черта от тях би им пречила и в други измерения на живота. За жалост никой не е застрахован от раздяла. Единствено от нас зависи дали ще има или не и дали сме избрали правилния човек. Ако чувстваме, че това е човека за нас – нека да му доказваме всеки ден какво е Обич и защо трябва да бъде преживяна с него. А ако това не е нашият човек – най-хубаво е връзката да свърши изведнъж без много мъчение и да потърсим нашето друго камъче в морето – камъчетата са много, но от нас зависи кое камъче ще хванем!