Отварянето на чадър в затворено помещение е лош късмет

Китайците първи са се сетили за него и механизмът за отварянето му действа на същия принцип, както и преди 2 000 години. Първите писмени данни за чадър имаме от 21-та година след Новата ера. Освен в Китай, другото място, където чадърът се е радвал на специална популярност е Египет. Чадър обаче не е можел да си позволи всеки. Нещо повече. Той е бил символ на определен обществен статус. С чадър знатните особи са се прикривали от слънцето, но слънцето в Египет не е било просто слънце, било е Бог. Така че да се прикриваш от божията сила е някак си рисковано. Ами ако ядосаш бога - слънце? Ето защо пазенето на сянка се е смятало за висша привилегия, на която подлежат само избрани. Но тук има един трик. Избраният може да си направи сянка от бога - слънце, защото е допустимо в някакъв смисъл, но не бива да използва чадъра там, където вече има сянка, дори да не е затворено помещение. Защото така злоупотребява с привилегията си и обижда бога. По тази причина отварянето на чадър на сянка е било табу. Суеверието обаче днес няма много общо с Египет, колкото и интересно да ви звучи всичко тук.

Днес предписанието да не се отваря чадър на закрито, защото може да носи рискове, е съвсем практическо и датира от XІX век, от Англия. Англичаните не смятат, че чадърът е кой знае колко божествено изобретение, то просто ги предпазва от неизбежния английски дъжд. Чадърите през XІX век са били по-големи от днешните, тъй като са покривали повече от една глава. Говорим за чадър за дъжд, не за дамските чадърчета за слънце. Този чадър е трябвало да устоява на проливен дъжд и вятър и да се отваря бързо. Механизмът му е бил с пружина, а спиците са били метални и остри. Ето как отварянето на чадър е ставало по определен начин, като той се държи встрани, наоколо няма хора и отварянето е мигновено. Когато чадърът обаче трябва да се изсуши, той следва да бъде отворен в закрито помещение. И тук става интересно. В един определен период от време моделите чадъри коствали толкова много домашни инциденти и наранявания на околните, че дори пресата в Англия препоръчвала при сушене чадърът да не се отваря, а просто да се оставя в специален кош. Така собствениците на чадъри за нищо на света не ги разпъвали в закрито помещение, защото било твърде рисковано.

 

Кое от обясненията ще предпочетете - египетското, онова по-мистериозното, или английското, съвсем практическото си е ваша работа. И ваша работа си е също така да прецените дали да разпъвате чадъри в закрито помещение или не. А пък нашата работа е да отговаряме на въпроси. (Дарик радио)