С рушвет ‒ пълен напред!

„Зимен лагер ли чух? О‒о‒о веднага се записвам, сигурно ще се размажем мега много, пък и какво по‒яко от 3 дни далеч от досадните задължения вкъщи. Пръв съм там!” ‒ така звучи първоначалната реакция на един средностатистически тийн, за когото едва ли има по‒приятно занимание от това да замине на „екскурзия” за няколко дни с най‒големите „пичове и пички” от даскало.

Междусрочната ваканция (като всяка друга) няма как да остане неоползотворена. Обикновено столичните училища организират пътуване до някой известен зимен курорт с цел каране на ски, разглеждане на града, посещаване на местни забележителности. Както можете да се сетите обаче, почти никой от участниците в екскурзията не отива с тази нагласа, а предпочита само купона, тоест през деня спи и мързелува, а през нощта дивее из дискотеките, които са почти на всяка крачка. За една такава тридневна екскурзия нищо неподозиращият родител се изръсва с по 150‒200 лева, а отделно дава и джобни на отрочето си (да не говорим, когато отрочетата са две, тежка работа...) Простите сметки обаче показват, че ако случайно не успееш да се класираш в списъците за екскурзията, а си наемеш отделно стая дори в по‒хубав хотел, спането ще излезе далеч по‒евтино и изгодно. Но все пак да не забравяме, че фирмите, пък и учителите трябва хляб да ядат.

След като си стегнал багажа, който за 3 дни е колкото, когато възрастен се пренася от един адрес на друг и вече си се накачулил в смрадливия автобус, пътуването до целта минава бързичко, даже неусетно, за разлика от чакането пред хотела, за да те настанят. Стаите са доста прилични, като изключим факта, че 4 души биват настанявани в стаи за 3‒ма, ама то си е ясно още от началото, че няма да се спи кой знае колко... През деня всеки тръгва на лов за евтини кръчми, които са дефицит в курорта, но пък затова бащата е бръкнал в портфейла си, за да се погрижи „на детето да му е добре и да не се чувства изолирано, че приятелчетата му имат повечко парички”.

Идва вечерта ... т.е. време за „токане”, както обичат да се изразяват повечето „кифли” (както знаете в тези среди повечето смятат за престижно да бъдеш кифла...). Оказва се, че много по‒лесно е да си момче ‒ една яка фанелка или ризка, дънки, кецове и си готов, докато при нежния пол нещата стоят далеч по‒сложно. Някои момичета буквално изпадат в паника, не можейки да се решат между късата пола + на макс разголеното потниче или черната рокля. Накрая естетвено се взима нещо чуждо, защото своето е „скучно”. Да не говорим за неудобните 10‒сантиметрови (и нагоре) токчета, които тотално унищожават краката от болки ‒ те са задължителни, когато ще се ходи на дискотека. Идва ред и на прическата, която трябва да е по‒сложна, отколкото фантазията може да роди ‒ то не са преси, маши, ролки... Прави, накъдрени, начупени, вързани‒ изборът е огромен. Аксесоарите също са от особено значение, те придават така наречената „завършеност на аутфита”. Обеци, шалове, шапки се размахват, докато не се вземе крайното решение. За грима да не говорим‒ колкото по‒черно, толкова по‒добре. Цялото многочасово токане приключва с една обща снимка, на която всички застават фръцнато и правят муцки с устни. Да се ненагледа човек!

Достигаме и до момента, в който трябва да се избере дискотеката. Решението се взема бързо, всички с двете ръце гласуват за чалготека, тъй като „там си правиш най‒много кефа.” Другите хаус‒ или ретродискотеки се посещават от около 5 % от хората на лагера. Дори отявлените противници на чалгата нямат избор, защото вариантът да си кукуват някъде сами не ги устройва, та дори и Миг Джагър да се яви да им свири на ушенце... (Абе тук май излъгах!) Друг е въпросът обаче как се влиза в нощното заведение, при положение, че почти всички още нямат 18 г. Какво да говорим! Мнозинството всъщност се състои от 15‒16 годишни ученички с полички... При влизането на входа някои от охранителите си затварят очите, други обаче искат лични карти. В първия случай се стига до там, че след като целите 9-ти класове са пуснати, идва полицията на проверка, изважда насилствено всички непълнолетни, като по‒малките (15‒16 годишните) завежда в районното. Естествено дискотеката се разминава с една тлъста глобичка и предупреждение това да не се случва повече (до следващия подобен случай), а децата се потят и притесняват в районното какво ще им се случи. На помощ идват учителите (може би това е единствения път, в който те могат да бъдат видяни, в останалото време и те са по кръчмите), които за наказание заключват „провинилите се” в хотела за следващата вечер.

Другият случай е малко по‒специален и се отнася за тези ученици, на които им остават по няколко месеца до заветните 18 години. По входовете на дискотеките се наблюдава следната ситуация: Две силно гримирани и добре разголени момичета отиват до маймуната на входа, усмихват се съблазнително и чакат да ги пуснат. Онзи обаче не е вчерашен, добре знае, че ако ги пусне и дойде патрулката, на него ще лепнат вината. Под картите на момичетата обаче се крият по 20 лева. Маймуната започва да се замисля... Кой ти дава 40 кинта просто ей така. Вариантите са два ‒ или да приеме рушвета или отново да се заяде. Изнервените момичета предлагат още пари.. Колебанието намалява... След още 2 минути са вече вътре. При втория вариант обаче, онзи се запъва, явно не иска да си има проблеми. В крайна сметка обаче винаги се намира някой мил батко, които познава управителя. Нужни са само няколко думи и мацките влизат дори без вход...

Тази картинка е позната на всички и се разиграва навсякъде. Ако не вярвате, минете тази вечер и по нощните заведения на София, например и хвърлете по едно око на посетителите. Вярно, че не на всички им личи истинската възраст, но че повечето не бива да са там по закон ‒ е факт. Добре, че охраната „недовижда”, или придремва. Все пак на всички ни се ще от време на време да изпуснем парата. Разликата е само в степента на изпускане ‒ някои знаят кога да спрат сами, на други после им разказват...

Ju_17