Там той престоява повече от половин час, като изпада почти в състояние на медитация. Не крие и сълзите си. "Пастернак е написал нечовешки стихове, книгите му са вълшебни", казва Тарантино и допълва емоционално: Когато говорим за Русия, ще трябва да спомена и нещо друго. Харесвам водка и сельодка, не отказвам и малко хайвер. Това съчетание със сигурност привлича музите".

 

Тарантино не крие почитанията си и към руската кухня. "Обичам всичко, което има ярко излъчване, незабравим вкус, притежава нещо силно, характерно. В този смисъл руската кухня е силно впечатляваща".

 

 

Пирове

 

Борис Пастерак

 

Аз пия горестта на туберози, пия

небето есенно, измамната ти страст.

Скръбта на нощи и кръчмарска олелия,

на строфи стенещи тъгата пия аз.

 

Изчадия с талант — в ръцете с пълни чаши.

Зарад парчето хляб не влизаме в борби.

Тревожи нощен вой наздравиците наши,

които и не ще се сбъднат може би.

 

Наследственост и смърт все с нас ще се наместят.

А призори пламти високият листак

и — мишка — рови из долапа анапестът,

и Пепеляшка се облича в дрипи пак.

 

Целувка детска е стихът, невинна ласка,

пометен — подът, ни трошица в този дом.

И Пепеляшка в дни охолни е в каляска,

а щом е без петак — то може и пешком.

 

1913–1928