Търси се: Професия проститутка и Хитлер

Прибегнах към този трик нарочно, защото искам да ви разкажа за Софийския панаир на книгата 2009 и си знам, че, ако лепна заглавие, което пряко да отвежда към темата, то я заинтересува 200‒300 души, я не.

Няма да открия топлата вода с извода, че тийновете не четат. Вярно си е. Трябва да си призная, че и аз не съм сложила очила (лещи) от прекомерно четене. Но от време на време попрочитам по някоя книга. Даже си спомням как като бях по‒малка, майка ми все насила ме караше: „Хайде, седни 20 минутки да почетеш!” или „Ако не почетеш, няма да сядаш на скайпа!” и ред подобни. Много й се ядосвах, но в крайна сметка май това ми изгради някакъв крехък навик да разгръщам книги. А когато някоя ме грабне, да не я пусна, докато не науча какво става докрая.

После станах на 12‒13 години и се хлъзнах по индустрията „Хари Потър”; изчетох всичко от кора до кора, хареса ми много, но си знам, че това не е поредица, която ще препрочета някога пак. Тази година взех да мъча много модната сред тийновете „Здрач” и прочие. Докарах я до третата тухла, но, признавам, не ми върви толкова бързо, колкото ми се ще. Да не кажа, че има опасност и да не я довърша. Ама няма да е загуба велика, нали. Виж „Гордост и предразсъдъци” я изчетох на един дъх. Ще кажете ‒ това е книга за тийнейджърки. Не знам, дали сте прави, защото май всички поколения я обичат. Наскоро пък правихме в училище един проект за Германия между двете войни и Хитлер. Интересна история. На Панаира на книгата открих една книга за Хитлер и си я купих. Сега я чета, паралелно с „Момчетата от Бразилия” на Айра Левин. Увлича, пък и ей така между другото откриваш интересни неща, които и в даскало се учат. Та минавам най‒сетне към темата за Панаира на книгата, защото, въпреки че не съм от най‒запалените читатели, обожавам миризмата на печатарско мастило и разгръщането на топли страници.

Панаирът е в НДК, проснал се е на 3 етажа, площ голяма, затова може би си мислиш, че интересът е слаб. Пък може и тази финансова криза, с която сега всички се извиняват за всичко, да е причината. Във всеки случай не видях хората да си тръгват с наръчи от закупени книги. Но въпреки това всеки явно поне по нещо си беше харесал, защото и с празни ръце не видях да излизат почитателите на четенето. Тийнейджъри почти нямаше, „почтито” е защото все пак се опитвам да спася малко от малко реномето на връстниците си. (Пък нали аз бях там, тийнейджър съм, значи е имало...)



Сигурно за това входът за ученици и студенти е безплатен. Загуба няма! Пенсионерите също могат да влязат без пари, такива, вярно, имаше, но колко ли книги ще си купят хорицата, а и при мисълта, че трябва да избродят трите етажа на НДК, някои сигурно предварително са се отказали. Ама я ми кажете, виждали ли сте пенсионер да харчи за книги? Аз не съм, освен ако не е решил да направи подарък за Коледа на внучето си. Възможност за това имаше. Страшно красиви детски книжки, богато оцветени, с движещи се картинки, абе хлапе да си сега...!

Останалите влизат срещу левче на Панаира, нищо работа. Всеки си е направил сметката, че след като има 20% намаление на книгите, както тръбяха медиите, пак ще му излезе по‒тънко. Да, ама се оказа, че такава работа няма. Тук‒там отделните издателства бяха направили намаления на отделни книги, но като цяло, ако очаквате да си тръгнете с 20% отстъпка за всяка купена книга, да знаете предварително, че няма да ви се получи. Продавачите твърдяха, че им били направили лоша реклама, че някой пак нещо разбрал‒недоразбрал, абе с една дума плащате си колкото струва.

Иначе всеки може да си намери каквото му душа иска. Книги за всички възрасти и по много. Край мен едни хора коментираха, че сега се печатало всичко възможно. Останаха ми очите на щанда за музикални книги, тия за U2 и цялата за рока струваха по над 89 лв. Ужас! Ама пък са огромни и ако човек може да си позволи такова нещо, ще има да чете цяла година. И да се нагледа на снимки!

Хубавото в цялата работа е, че тук‒там из панаира има едни кошове с книги, ровиш‒ровиш и попаднеш на нещо нелошо, а цената ‒ намалена: 2 книги за 5 лв или една за 3. Аз моята за Хитлер от такъв кош я измъкнах.

Любителите (май любителки е по‒точно да се каже) на Паоло Куелю пък може да намерят всичко от него ‒ от първата до последната му книга, както и на Милан Кундера ‒ аз него не съм го чела, ама видях, че има и намаления на неговите книги. Вампирските също ги има всички накуп. Един човек питаше за „Професия проститука”, но не разбрах продава ли се или не. Има и издателство за българска литература, там 11‒12‒токласниците могат да си намерят всичко за матурата. Само като си помисля какви грамадни книги трябва да се четат като „Железният светилник” и „Тютюн”, леле‒е‒е‒е...

Та, мисълта ми в крайна сметка беше, че една разходка из Панаира се оказва доста приятно занимание. Няма как да не си харесаш някоя книга, или пък да направиш коледен подарък, колкото и демоде да им се вижда на някои. Пък за секс ще си говорим друг път!

Ju_17