Вазов като Хамлет ‒ да бъде или не?!

„Иван Вазов е патриарх на българската литература”; „Вазов е мастодонт”; „Вазов е скучен и досаден, защото е остарял”; „От Вазов почва цялата ни литература, той е класик”, „Нищо не му разбирам на Вазов”; „Под игото” е супер скучен роман”, „Въобще не ме грабнаха „Чичовци”, „Чичовци е сред най‒забележителните произведения на новата българска литература”; „Под игото” е най‒любимият роман на българите”.... и т.н. и т.н.

Всичко това, а и още много, се говори днес за Иван Вазов ‒ един от основните български творци; един от основните субекти в обучението по литература в българското училище, един от най‒оспорваните в това отношение автори напоследък. Нито ми е работа, нито пък ще взимам отношение по този спор.

Но тъй като тъкмо с Вазов се занимаваме и ние понастоящем в часовете си по литература (за не знам кой точно пореден път през обучението ни, но предполагам, че има резон и за това), ще се опитам да илюстрирам някои от аргументите на онези, които казват, че Вазов в много отношения е архаичен и остарял. Веднага правя уговорката, че не съм привърженик на това той да отпада тотално от учебното съдържание. „Под игото” наистина стана любим роман на българите в онази кампания „Голямото четене”, освен това аз също го четох това лято за втори път (първият път беше в 6-ти клас, когато се учи за сефте, но не помнех особено много оттогава) и не съм се отегчавала кой знае колко много, освен при отделни глави и пасажи. „Чичовци”, признавам си, не ме хвърли в див възторг, но го преглътнах, а „Епопея на забравените” е важна, свидетелство на времето е, а патриотичният й патос си е съвсем на място. Освен това Вазов не може изцяло да отпада от учебното съдържание, защото наистина е основоположник на маса жанрове, които дотогава не са били познати на нашите писатели и поети. Но всичко това и вие сте го учили в училище.

Има обаче редица неща в учебното съдържание, които сигурно не са помръднали от мига, в който Вазов е влязъл в учебниците. Не знам кога точно е станало това, но вероятно преди цял век, защото човекът си е бил жив класик, тачили ли са си го (и с право) още приживе.

А наистина сума стихове са трудно смилаеми за нашето поколение и дори и да ги прочетем, тутакси ги забравяме. Тъй че каква полза?! Много се озорихме ние в клас със следните изрази: „Тегло, запустенье!”, „и пак оскудия и дни окаянни”, „тогаз за народа се бихте смислили.... и вашето сърце със болка заби ще”....или пък „не отклик жив на тайна скръб, болежи”; „ще умра скоро негли ‒ не жалея”; „и аз съм фърлял мойта хула и мойте ледни хорати”; „недей оставя, мили боже, без химна твоето подножье” и т.н. и т.н. Е, за смисъла на някои стихове се досещаме от околния контекст, но това не е много добре, защото все пак не става дума за немска или руска литература, а за българска, където всичко би трябвало да ни е ясно от раз. Няма лошо да знаем и по‒архаични думи, но пък кой употребява днес солдатин, человек, злъчка, гумно, мюдже (въобще не знам какво е това), въбел, яр, негли, йощ, орало, хамам, музикословесний, чибук и пр. И всичко това, че и още много, е от добре известни стихотворения като „Елате ни вижте”, „Линее наш’то поколение” (излиза, че младите поколения винаги са линеели, ха!) и подобни, които в училище ги е учила и баба ми. Между другото някои думи точно тя ми ги обясни. В „Чичовци” пък се казва на едно място, че еди-кой си бил „доктор с тартароеметико”, пък друг пишел „с оксии и варии”. Превод, моля!

Та това, което искам да кажа, е, че когато се определя учебното съдържание, няма да се разсърдим, ако тия, които го правят, си огледат още веднъж материала. И го попроменят малко, защото част от вече нищо неговорещите стихове на Вазов могат да бъдат заменени с някоя от комедиите му например. Прегледах „Вестникар ли”, защото някъде по телевизиите бях хванала откъс от постановка. Изглежда доста по‒забавно отколкото доста пасажи в „Чичовци” да речем. Виж „Дядо Йоцо гледа” не е за изхвърляне, защото между другото показва и колко бързо навремето са строили железници. Не като днешните магистрали! А пък с баба Илийца така сме свикнали вече, че ни е направо като родна баба. Не я пипайте и нея! Да не говорим пък колко бисери са се осукали около кола й. Много от стихотворенията и някои повести и разкази обаче ни костват същото, което Вазов казва на едно място по друг повод: „Напрягаме мишци, напрягаме сили, напъват се нерви до скъсване даже”. А литературата трябва да доставя удоволствие, нали?

Знам, че според възрастните учениците не трябвало да се щадят, особено, когато ставало дума за българска литература, но всяко нещо с времето си, нали така? А и сега, ако ще се пренаписват учебниците, както обеща министърът на образованието, не е лошо неясните думи да ни се преведат под черта, а най‒добре би било пак да се направи подбор на съдържанието, при това не само при Вазов, но и при автори като Л. Каравелов, В. Друмев и останалите възрожденци, защото и там положението с архаичното съдържание и лексика е същото. И разберете ‒ работата не е в това, че не искаме да учим, просто искаме да ни е интересно.

Ju_17