Повече детски градини и ясли и по-добра жилищна политика за столицата са сред приоритетите на Ваня Григорова

Устойчиви дългосрочни решения и конкретни мерки в Бюджет 2024 в светлината на демографската трансформация, социалните неравенства, достъпът до образование и необратимите промени в пазара на труда и бъдещето на професиите – това са част от въпросите, които определят дългосрочно качеството на живота ни и които бяха във фокуса на събитието, организирано от Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент.

Дискусиите са инициирани от евродепутатите Петър Витанов, Сергей Станишев, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов, а събитието беше открито от вицепрезидента на Република България Илиана Йотова, която подчерта, че демографската политика е и въпрос на национална сигурност, освен всичко останало. Към присъстващите направи видеообръщение Дубравка Шуица - заместник-председател на Европейската комисия за демокрация и демография.

“Категорично смятам, че демографската криза е резултат от липсата на предвидимост и устойчивост в нашата държава”, заяви Ваня Григорова.

“От представените социологически проучвания видяхме едно ясно противоречие - от една страна българските граждани напускат държавата ни, за да си търсят по-добра реализация и по-високи доходи, от друга страна, продължава да се твърди, че няма кадри. Очевидно е, че причината не е липсата на кадри, а липсата на добро трудово възнаграждение и условия на труд”, изрази позицията си Ваня Григорова.

Какво трябва да е решението на местно ниво? Според нея за три години недостигът на детски градини и ясли може да бъде компенсиран, проблем, който 18 години остава нерешен и създава клиентела на частните структури. Това е силен възпиращ фактор при семейното планиране.

От десетилетия нямаме и общинска жилищна политика. На среща на кандидата на левицата с лекари и медицински сестри, те са споделили точно това - че няма къде да живеят кадрите, които биха дошли в столицата, защото със заплатите си не могат да си позволят плащането на високия пазарен наем, а за децата им няма места в яслите и детските градини.

Основната цел на множество целенасочени държавни политики не трябва да бъде печалбата, а как да задържим българските граждани в България, заяви Ваня Григорова.

Защото това, което ни очаква, крие сериозни рискове за бъдещите поколения в Европа и у нас, а демографската трансформация е едно от основните предизвикателства пред нас, сравнимо по тежест и мащаб със зеления и цифровия преход – по оценка и на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП.

Ето и малко от статистиката, която бе коментирана по време на форума. През 2050 г. 50-70% от днешните професии няма да са на пазара на труда. А демографската картина на Стария континент ще се характеризира от намаляваща раждаемост, все по-застаряващо население, издишащи социални системи, все по-труден достъп до качествено образование, което ще предопределя задълбочаващото се неравенство. Според изнесените от организаторите данни, се очаква пикът на човечеството да е през 2065 г. – с 11 млрд. хора на планетата.

В същото време България неумолимо се обезлюдява. У нас вече има 167 напълно пустеещи населени места, а 592 са с едва по един или двама жители.

Всеки ден изчезва едно село, всяка седмица - един малък град, всеки месец - по един средно голям град и всяка година - един голям град с мащабите на областен център. Ако тази тенденция не бъде пречупена с решителни действия, до средата на века България ще наброява под 5 млн. души, а делът на населението над 65-годишна възраст ще достигне близо 40 на сто.

Не можем и не трябва да оставаме безразлични е позицията на всички участници в дискусиите.