Руски медии: 50 млн долара за премиера на България

Публикуваме текста без коментар.

Автор на статията е Константин Седелников

ВТБ се е договорила с българскато правителство да я

подкрепи по сделката с Виваком

Политики за корупционно развитие

В резултат на машинации за присвояването на българската телекомуникационна компания се ощетяват интересите на България и Русия, но печелят корумпирани политици и банкери.

В търговския регистър на Люксембург от 30 август 2016 г. е  фиксирано предаването на компанията "Българска телекомуникационна кампания", владееща Виваком, на новия собственик Спас Русев. Но в същото време Русев се явява параван за прикриване на имената на истинските собственици. Чрез прикрити  манипулации контрол над кампанията са придобили топ-менажерите на ВТБ за сметка на българската държава. Напомняме, че БТК е най-големият телекомуникационен оператор на България и спорът за собствеността й  продължава от ноември 2015 г., когато ВТБ  обявява за продажбата намиращите се като залог в него акции на компании за погасяване на дълга пред банката.

В резултат на тази сделка компанията е принудена да поеме  финансирането на задълженията на новите собственици, поставена на границата на банкрута, когато мениджмънтът прехвърля пари по съмнителни сделки, а пострадалите акционери завеждат многочислени съдебни искове.

По закон задача на държавните органи на България е да пресичат подобни машинации. Още повече, че става дума за присвояването на една от най-големите компании в страната. Удивителното е, че правителството на България демонстрира политика на неангажираност, като упорито се опитва да игнорира процесите, които стават около най-големият телекомуникационен оператор.

В същото време  източници от правоохранителните органи отбелязват: менажерите на ВТБ са успели правилно да мотивират министър-председателя на България /лидер на партията "Граждани за европейско развитие на България/ и неговото обкръжение, като са оценили "политиката на невмешателство" на сумата от 50 милиона долара. Както казва кръстникът от трилогията на Марио Пузо, топ мениджърите са дали "да намокри човката"  и премиера.

На криминален език това означава, че са обещали дял на Борисов, ако си затвори очите и за съмнителните юридически процедури на "покупката", и за възможните проблеми на компанията. И наистина, ако оперативните сведения за участието в сделката на Борисов се потвърдят, тогава ще стане дума не само  за нарушаване на стандартните банкови процедури и причиненяване на щети на трети лица. В случая вече може да се говори и за международна корупция. И по-точно за такива нейни форми като вземане на подкуп и използване на служебното положение за лично облагодетелстване.

Интересното е, че собствени разследвания по случая се водят от следователи на  САЩ и Великобритания, а по информация на Руската прокуратура, българските им колеги упорито бездействат.

Купиха за пет рубли

Симпотоматично е, че колкото повече детайли по сделката с акциите на българската телекомуникационна компания стават известни, толкова повече въпроси си възниква. Сигурно е, че участието на ВТБ в присвояването на БТК, предполагаемият подкуп и участието в международната корупция са удар по имиджа, и със сигурност ще повлияят на отношенията с чуждестранните контрагенти. На всичко отгоре банката се оказа съвсем неочаквано и кредитор на компанията-купувач, което е обявено  в прес-листа при закриване на сделката от банката.

Затова може да се очаква, че когато компетентните органи разкрият тази незаконна афера, ще се разрази международен скандал, който сериозно ще удари както по репутацията на ВТБ, така и по авторитета на самия Борисов. Удар ще понесе и България. Серията от корупционни скандали във висшия политически ешелон на страната сериозно подкопава и международния авторитет на България. В началото на поредния изборен цикъл /в близките две години в България предстоят президентски и парламентарни избори/ българската власт положи усилия да излезе от тази ситуация. Но се оказва, че положението въобще не е мръднало.

Представителите на ВТБ неведнъж са заявявали, че продажбата на компанията  е заради необходимостта от погасяване на дълга от по-рано взет кредит за 150 млн. евро. Едновременно, в резултат на тази съмнителна сделка, банката не само че не си е върнала парите, но се е задължила да даде кредит за 240 млн евро на новия собственик на компанията. При това парите са дадени на компания  без никакви активи, а залог по кредита са все същите акции на БТК. При това качеството на залога  е много по-лош, тъй като компанията се явява отговорна по исковете в България и Люксембург, акциите на компанията са запорирани, а самата процедура по продажбата се оспорва в много съдилища, което предполага огромни загуби за банката.

При отпускането на кредита са нарушени както вътрешния регламент на банката, така и положенията в кредитния договор свързани с редици условия, които в бързината не са били изпълнени. Единственото разумно обяснение на това странно поведение на държавната банка е фактът, както твърди акционерът на кампанията Дмитриий Косарев, че фактически нови собственици на компанията са станали менажерите на ВТБ начело с първия вицепрезидент Юри Соловьов, който организира тази сделка, като не забравя да се договори "за чадър" с българския премиер. По информация на източници, близки до участници в сделката, Соловьов  е ръководил лично даването на кредит, погазвайки всички банкови правила.

Придизвиква много въпроси и отсъствието на реакция на ставащото от страна на председателя на борда на банка ВТБ Андрей Костин, който в последно време опотно дава интервюта на чуждестранни журналисти за "милиардите на Путин", но в същото време  си затваря очите  за дейността на своя заместник, който върти афери под носа му. И не му пука, че законният собственик на продадените по този начин акции Дмитрий Косарев  два пъти в своите писма е сигнализирал за съмнителните машинации на подчинените му.

Безспорно бързането за закриване на сделката е довела до това, че веднага след закриването започват да се роят проблеми. Факт е, че българският регистратор се отказва да приеме за регистрация отчетността на кампанията за 2015 г., тъй като отчетността не съдържа  цялата информация за текущото състояние на компанията, като и за рисковете свързани с придобиване на компанията от Спас Русев. Градският съд на София пък забрани да се регистрират промените в съвета на директортие и уставните документи на БТК. В частност съдът е решил да не се регистрира компанията на Спас Русев като нов директор на БТК и да не се променя устава на компанията, което да му позволи за я ръководи еднолично. Това решение съдът приема, след като разглежда иска на компанията Empreno Ventures Limited, собственост на Дмитрий Косарев. Тази компания, законен собственик на 76% от капитала на БТК, счита сделката по даване на кредит на ВТБ за нищожен /незаконен/ и изисква ВТБ да върне акциите на БТК на законния собственик и възстанови щетите.

Интересното е, че въпреки че ВТБ по всякакъв начин отрича своята връзка в сделката от страна на покупателя, то едно от първите решения  на новите акционери е делегирането на правото на българския менажер на ВТБ Милен Велчев /бивш съратник на Юри Соловьов в периода на Лондонското сити/ да уволнява  и назначава директори на БТК, като му предава и цялата власт в компанията.

Защо ВТБ се прострелва в крака?

И така, колкото повече подробности се научават за новия кредит на ВТБ, толкова повече въпроси възникват. Но загубата на 240 млн. евро е само половин беда. Схемата по поглъщането на БТК не са само безвъзвратните загуби, но и сериозен риск за репутацията на ВТБ. На първо място сделката доведе до лавина от съдебни спорове и скандали и уронва авторитета на руската банка в информационното пространство на ЕС. И второ - ако оценяваме скандала с БТК в международен план, то става дума и за авторитета на Русия пред целия свят.

Това обаче не е първият скандал свързан с международната дейност  на държавната /на руската федерация принадлежат 60,9% от акциите/ банка ВТБ на развиващите се пазари. През пролетта на 2016 г. директорът на МВФ Кристина Легард пряко обвини ВТБ и  Credit Swiss в корупция при даването на кредит на правителствени компании на Мозамбик на сума над 1 млрд. долара /парите се изгубили в неизвестно направление и в бюджета на Мазамбик зейнала огромна дупка/. В резултат на скандала била спряна цялата международна помощ на тази страна до изясняване на детайлите по операцията. Буквално преди няколко дни, след поредната среща с чиновници от МВФ, министър-председателят на Мозамбик е бил принуден да се съгласи да се проведе дапълнителен независим одит, който да разгледа всички обстоятелства около даването на тези кредити. Може да се очаква, че в резултат на този одит, ще се разкрият интересни подробности от дейтостта на ВТБ и в Африка.

Международен заговор

Получава се интересна история: топ мениджърите на ВТБ, прикривайки се зад държавни интереси, си докарват немалка печалба за сметка на парите и престижа на руската държава. Фактът, че това подронва авторитета на Русия пред света, тях не ги вълнува. Истинската причина е в това, че първият заместник на президента на ВТБ Юри Соловьов не е гражданин на РФ и затова загубите на държавен капитал на банката, както и уронването на авторитета на РФ, него просто не го интересуват. Вълнува го единствено и само собствения джоб. Образно казано, на боцмана му е през оная работа накъде върви корабът, след като смята да не плава с него. Неговата икономическа Родина са офшорките.

Ако това е така, тогава става ясно, защо топ менажерите на ВТБ с такава настървеност прокарват скандалната сделка с българския кредит. Разбираеми са и логичните действия на властите в България, ако се потвърди информацията, че и първите лица на страната са в кюпа. Интригата се усложнява от нелогичните действия на руското правителство. Независимо че има маса публикации в пресата  и хиляди писма, информиращи за ситуацията, нито премиерът Дмитрий Медведев, нито ресорните вицепремиери реагират на информацията, че кредитът на ВТБ е риск за банката с държавен капитал и за руската държава като цяло. Да не би да са взели пример от българския премиер?

Необходимо е още да се отбележи, че между Русия и България в момента има напрежение, което неминуемо са отразява и на бизнес отношенията. Примери калко щеш - "Южен поток", отказа на България от съвместния проект АЕЦ "Белене" и пр. И ако избухне корупционен скандал от международен мащаб, когато се появят доказателствата, че мениджърите на руската банка са в корупционна договорка с министър-председател на страна от Евросъюза, то напрежението ще излезе извън релси. А рискът ще бъде толкова голям, че ще пострадат интересите на целия руски бизнес в Европа.