Съдия Недялко Паталов: Трудно се правораздава, когато знаеш какво се случва в съседната стая

- Съдия Паталов, кога се усъмнихте в професионалните действия на шефа на районния съд в Свиленград Елена Тодорова?
- Това стана след случая, при който един ТИР, превозващ над 100 нелегални мигранти, взет като веществено доказателство по досъдебно производство, беше върнат на частна фирма.

- Кажете ни как точно се случи това?
- На 16 ноември 2015 г. в съда постъпи жалба от частно лице-чужденец, който атакуваше отказа на прокуратурата да му върне превозното средство. Делото беше разпределено по случайния принцип на мен. С определение оставих жалбата без разглеждане , тъй като липсваха доказателства, че жалбоподателят е свързан с въпросната фирма, към която се числи камиона. Забележете, че определението е окончателно и не подлежи на жалба или на протест.

- Значи би трябвало всичко да свърши до тук?
- До, но не стана точно така. Чужденецът за втори път пусна молба камионът да бъде освободен, но този път директно до съда. И председателят Елена Тодорова образува ново дело. То взе, че се падна пак на мен.

- Лош късмет за жалбоподателя, май?
- Нищо подобно. Веднага поисках районна прокуратура да ми предостави досъдебното производство, за да се запозная дали има нови детайли по делото. През това време за няколко дни излязох в отпуск. Незнайно по какви причини, точно тогава, без да зная, председателят на съда Елена Тодорова, нарушавайки всички законоустановени правила, взима от мен делото и го решава в полза на частния интерес.

- В смисъл връща ТИР-а, независимо, че той е веществено доказателство по разследване, което все още е на много ранен етап, така ли?
- Да, точно така.

- Може ли по този начин един съдия, та бил той и административен началник, да взима делата на друг и да ги решава вместо него?
- Това е абсолютно недопустимо.

- Какво се случи оттук насетне?
- Образно казано започна ходене по мъките. Случаят придоби скандална известност в Свиленград. Много колеги магистрати и адвокати започнаха впоследствие да ме информират за забавени дела от страна на Елена Тодорова, както и за нейни нарушения. Реших за всичко това да сезирам председателя на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова. Видяхме се, разговаряхме и тя ме помоли да събера цялата информация, с която разполагам, за да може да извърши проверка в районния съд. Тук искам да уточня нещо важно- през септември 2015 г., малко преди случката с ТИР-а, в съда имаше проверка на инспектората на ВСС. Тя не установи никакви нарушения. В края на януари 2015 г., пак преди историята с ТИР-а, също имаше проверка от окръжен съд Хасково. Забележете, че и тя не показа нищо.

- От двете проверки излиза, че всичко в съда си е окей, така ли?
- Така изглежда. На 13 януари 2016 г., обаче започна нова, поредна проверка от страна на окръжния съд по сигналите, които подадох. Едва тогава се установиха нарушенията, за които алармирах Миглена Тянкова. От този момент нататък започна да тече 6 месечен срок, в който председателят на окръжния съд в Хасково трябваше да направи предложение до дисциплинарната комисия на ВСС за образуване на досъдебно производство срещу Елена Тодорова.

- Това случи ли се?
- Не. Междувременно разбрах, че Елена Тодорова вече не гледа дела от частен характер. Оказа се, че всички трябва да бъдат поети от мен, тъй като другият колега отсъстваше. Започнах да си правя отводи, защото в противен случай излиза, че едва ли не изборът на съдебния състав е преднамерен и предопределен. Адвокатите по тези дела коментираха точно това. В рамките на две седмици си направих 7-8 отвода, след което Елена Тодорова подаде сама оставка. В „Шоуто на Слави“ съдия Стратимир Димитров каза, че това е само морален акт и втори шанс за нея. В крайна сметка излиза, че с този акт се изчерпва всичко спрямо Тодорова.

- Оставката наказание ли е в магистратските среди?
- Не, не е. Освобождаването от този пост е вид наказание по закона за съдебната власт, но самият морален акт, няма нищо общо с тази процедура.

- Колко нарушения на Елена Тодорова бяха открити по време на въпросната проверка?

- Достатъчно, за да се образува дисциплинарно производство.

- Защо съдия Тодорова е настоявала толкова много лично да реши делото за връщането на ТИР-а?
- Мога само да гадая.

-Как реагираха колегите ви на всичко това?
- Застанаха зад мен. Всички магистрати от района, обаче бяха демотивирани, след като разбраха, че Тодорова ще се размине само с подаване на оставка.

- Това означава, че институцията, която трябва да раздава справедливост, отвътре се раздира от несправедливост?
- Нека читателите сами решат.

- Какво ви коства решението да разкажете за случващото се в съда в Свиленград? Вие рискувате да загубите работата си на съдия.
- Знам, че рискувам доста неща. Ще ви призная, че това, което правя, не е плод на емоционално решение. Обмислям го от доста време. При всички случаи съм преценил, че гласността за мен е вид защита. Не съм спрял до тук. Писал съм писма до Общото събрание на окръжния съд в Хасково и до председателя на апелативния съд. Близо година след случая някои неща започнаха да се случват. На 15 септември 2016 г. имаше втора, контролна проверка от окръжния съд, която да види дали са отстранени констатираните вече нарушения. Проверяващите направиха и други, по-слаби забележки.

- А какво стана с дисциплинарното производство, което трябваше да бъде образувано срещу Елена Тодорова?
- Г-жа Миглена Тянкова ме увери още през септември 2016 г., че предложението й пътува към ВСС.

- Сега сме края на април 2017 г. Стигна ли то до кадровиците на Темида?
- Регистърът на комисията по дисциплинарна дейност е публичен и всеки може да види. Там няма нищо свързано с Елена Тодорова до 2016 г. Междувременно като видях накъде отиват нещата, през декември 2016 г. изпратих писмо до председателя на апелативния съд. Той от своя страна сезира инспектората на ВСС, съдийската колегия и главния прокурор.

- Преди няколко дни подадохте оставка. Очаквате ли удари под кръста?
- Очаквам, разбира се. Те се обмислят вече. Съдия Тянкова е поискала документите, които съм подал в адвокатската колегия в Хасково. Предполагам, че вече вече са й изпратени.

- Търсят ви цаката, май?
- Точно така. Очевидно, че се търси конфликт на интереси, но той не е на лице. Не се притеснявам от нищо.

- Как се чувствате след всичко това?
- Ще ви призная, трудно ми е. Като съдия знам, че съм на мястото си. Чувствам се полезен за хората и обществото. Когато заемаш такава длъжност, трябва да живееш с чувство за мисия, за кауза. За съжаление, след всичко преживяно, това усещане започна да се топи. Ние съдим хората понякога и за по един стек цигари, който са забравили да декларират. С каква съвест ще пиша мотивите си по такива дела, когато знам какво се случва в съседния кабинет?!

- От кое най-много ви боли в момента?
- Вижте, аз вече съм бита карта. Направих всичко това заради хората, които ми вярват и ми помогнаха. Българо-турската граница е не второ място по натовареност в света,след тази между САЩ и Мексико. Въпрос на време е някой колега да се „заиграе“ по някое дело. Интересите в този район са много големи. Създава се едно чувство за безнаказаност. Около такива хора се създава санитарен периметър. В такава ситуация трудно се отстояват принципи. Убеден съм, че никой няма да го направи, защото за тази работа трябват хора със смели сърца и здрави глави.

- Председателят на окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова каза в тв шоуто, че в Свиленгард е „нещо страшно“. Какво има предвид?
- Не бих искал да го коментирам. Щом го казва, значи знае. Питайте нея.

Интервю на Катя Илиева