Отварянето на досиетата- разделно събиране на полуистини

„На десет крачки от нас

  гласът ни заглъхва” – „Живеем

  без даже да усещаме страната под нозете си.”

  Осип Манделщам, V. 1934 г., Москва

До Председателя на Комисията 

по разкриване на досиетата

г-н Евтим Костадинов

от

Кольо Петков Парамов, ексдепутат от 36 ОбНС - "резидент Яков", по обявения списък от Комисията за разкриване на досиетата за принадлежност към ДС на народни представители от ВНС до 40 ОбНС

Уважаеми г- н председател,

От разпространеното официално съобщение на Вашата комисия разбрах, че за периода от 1979 до 1986 г. съм бил картотекиран като "резидент Яков" със съответната принадлежност към ДС, РО на УГВ.

На другия ден в предаване по "Нова телевизия" - с водещ Г.Коритаров изрично уточних, че комисията недостатъчно ме е разкрила, тъй като аз съм ползван, назначаван и работил още и през следните други периоди -- 1973/74, 1974/79, 1986/89-90, 1992/1999 г. за нуждите на сигурността на републиката.

Г-н председател,

През м. VI.2005 г. случайността ни събра с Вас на предизборен дебат в TV-Добрич. Вие бяхте представител на моята партия БСП/БКП, на която бях станал член на ненавършени 19 години. Тогава на диспута с Вас представлявах наченките на гражданското общество в България, противно на партийната олигархия от БСП, като водех листата на формацията "Гранит" начело с Румен Леонидов. Още на този дебат, ако помните добре, съдържателно Ви прогнозирах, че един ден вероятно ще бъдете натоварен с отговорна задача. Познавам партията отвътре и стила на ония, които Живков толкова добре възпита, как да използват провинциалните партийци. Очаквах да Ви пратят я във вътрешно министерство, я в Комисията за национална сигурност. Уточних Ви изрично, че да успеете, най-вече за каузата на България, трябва да пренебрегнете партийното заради държавното начало. За сега все още не сте се продали, но от съотвентине служби не Ви дават цялата информация, която Ви се полага по закон. Затова без да искате ставате и съучастник в "скриването" на знакови фигури от българската политика със сериозни връзки с ДС. Подборът, който Ви прави министър Румен Петков, като идеен организатор на закона за комисията Ви, не гарантира нравственото начало, за което се борите.

Реших да Ви отправя това питане, не като най -"острия критик с библейско име" на това Ваше правителство, а за да си уточня мястото и начина за възприемането ми. Наскоро един млад човек, учещ "политология", който живее на квартира в моя вход, съвсем безоснователно ме нарече публично "боклук". Констатацията на Вашата комисия действително ме прави в очите на доста хора като "един реален боклук, който чрез ДС е обслужвал режима на Живков". Стремя се да не приемам тази квалификация като истинска, защото друг бе смисълът на моята работа и на моята дейност. Но животът ни днес в България е твърде сложен, стана доста труден, или както казва писателят Ал. Томов "Политизирането на мутрите и икономизирането на политиците" изкриви съдържателния образ на истината. Представянето на предоставената Ви истина пред обществото все повече се натрапва като голяма лъжа, а това е с лоши последици за държавата ни. Представянето на предоставената на комисията истина за нас е предимно "петнене", а не цялата истина. От това разделно събиране на полуистините, имат интерес само онези, които в годините на зрелия социализъм сме обслужвали.

Г-н председател,

През 1973 г. бях призован да остана на Южната граница, където живях 20 години, като денем на светло работих едно, нощем друго. Вместо да отида да уча в Московския университет "Ломоносов", за което имах успех, бях обучен да шпионирам. Трябваше да наблюдавам огромен контингент от хора, да анализирам доста действия, да разработвам, да вербувам, да ангажирам много хора, къде с пари, къде с имоти, но да знам всичко за всеки. И го правех. Много точно, педантично, в срок, при съответните указания и заповеди. И тъй като подходът на формирания шпионски манталитет, усвоен до съвършенство във времето, води и до определено изкривяване, понякога се изразява в същностно отрезвяване. Твърде рано, още през 1983 г., разбрах, че съм един перфектен за системата чекрък, въртенето на който е присъщо само за глупаци. Тогава, през 1983 г., не само се осъзнах, че съм един заблуден глупак, работещ на прикритие, но и реагирах по подобаващ начин.

Днес, 25 години след това, Вие и комисията като че ли сте на път да докажете обратното. Затова се реших и на това питане. Искам поне за мен да си уточня, що за човек съм, след като партията, на която толкова точно служих, след като държавата, на която толкова педантично служих, сега ме петни с "някаква си" Държавна сигурност.

Днес с един протокол от унищожена архива Вашата комисия обезсмисля живота ми, а и отговорите ми към децата стават по-трудни. Нима аз съм "подлецът" на днешна България, след като живея "сред такава плеяда честни и съвършени българи, които всекидневно работят за благото на българския народ". Нима комисията казва, че всеки в България днес трябва да ме презира заради българската държавна сигурност, а други, които не споменава - да фаворизира.

За нас нещата са ясни: след частичните разкрития на Вашата комисия - бъдещето ни е узаконено - тия, гадните ченгета и боклуците от ДС, трябва да бъдат подложени на унижение и порицание, да се работи за отстраняването им, да бъдат подложени на повече глад, за да могат още по-добре да осмислят своето място и да не се бъркат нито в политиката на наследниците на Живков, нито в личната им икономика.

Когато напуснах БСП, след 20 - годишно активно членство - от 1973 до 1993 г., очаквах да попадна в някакъв странен ареопаг, но не би. И не заради друго, а най-вече заради условието - "резидент" и член на БКП, което по принцип бе абсолютно недопустимо. Бе възможно дотолкова и в пряка зависимост от личността, която да доказва, че е точна за държавата ни и ясна пред съвестта си.

Когато казвам за наследниците на Живков, имам предвид и десния Мартин Заимов, и левия Сергей Станишев, и център-либералния Милен Велчев. Тяхната политическа "майка" е една и съща - българската олигархия, тяхната цел е една и съща - пословична кражба за кохортата и поддържането в глад, неграмотност и зависимост един цял народ.

Г-н председател,

Експериментите на въпросните Мартин Заимов, Милен Велчев, а напоследък и на Сергей Станишев, струват на българската хазна милиарди долари загуби. Експериментите на първите двама, Заимов и Велчев, с пряка умисъл и в длъжностно престъпление, не значат нищо за правораздаването на България. Днес актуални са агентите на ДС, те пречели на тези знайни фарисеи да трупат още по-големи богатства.

Г-н председател,

Тъкмо готвих това питане, когато получих информация от европейските спецструктури, че се подготвя целевата ми компрометация. Тя била толкова дълбока и сложна, че не щеш ли може дори да стигне до обявяването ми като враг на България - т. е. вече като чужди шпионин. И тъй като тази "опера" я наблюдавам вече 10 години съм принуден да отида и по-нататък.

Заради това, наред с поуките, които трябва да възприема, осмисля и утвърдя като реалност, на мен ми е необходим и един публичен съвет от Вас.

А той е: все пак ще мога ли на всеуслушание да обявя с какво аз и моите колеги сме се занимавали, как сме го правили и с кого сме го реализирали, и в крайна сметка кои "подходи" сме ползвали. Като добиващ опер. работник - "варяга" със значителен опит и като дублиращ вербовчик мога да споделя опита си публично.

Според мен тогава ще се получи доста по-пълна картина за преживените реалности на времето. Мога много добре да обясня как Живков, чрез интригата, успяваше да "застави" някои непокорни първи секретари, как жените им бяха в плен на вторични зависимости, как светила като Чудомир Александров и проф. А. Михайлов бяха ликвидирани и духовно, и физически. Познавам се с почти всички вътрешни министри, познати са ми доста неща от архива на отдел "Военен" на ЦК, знам и за идеите, реализацията и методите довели до това, Живков постоянно да заставя някого.

Ще стане дума и за отдел "Идеологическа политика" на ЦК на БКП, и за някакви тогава смешници, днес социолози, които постоянно бъркат темата за досиетата с тази на първомайската лютеница.

Г-н председателю,

Министър Румен Петков, подпомогнат от гражданката Ангелина Петрова, наруши законите и Конституцията на Р. България. Никой не му потърси отговорност, още повече и от 40 ОбНС. Вашето Народно събрание вече трета година уважава богатството на олигархията и беззаконието в държавата. Вашето Народно събрание и най-вече парламентарната група на БСП, решиха да се избавят от нас - лошите ченгета, чрез закона, който конструираха. И тъй като идеята на Румен Петков бе да се отърве от някаква химерна опека, уж осъществявана от ДС, той отвори и врата в пустиня Сахара. Настоявам да обмислите как да осветим изцяло всичките ни действия в чужбина, за да можем ясно и прецизно да се изкажем за всичко, което Т. Живков и обкръжение реализираха чрез нас. Ние бяхме оръдията, искрените мечтатели, носители на псевдоидеала за равенство и братство, и устрема за новия политически и държавен строй. Днес ние сме едно "нищо" - хора, които за нищо не стават. Осветяването ни до край няма да е проблем, то няма де е толкова страшно, защото вече силата не е у нас, силата не е в офицерството, силата е в олигархията и слугите й.

Там, в олигархията, е събрана всякаква сган - крадци и убийци, пияници, пикаещи в шадравани, гуляйджии и наркомани, партийци и мафиози, свинари и фабриканти, комарджии и реститути, всякаква гмеж, отгледана заради партийни поръчки и мръсни пари. Това е днес българската олигархия. Това е днес българският бизнес - изкривен и фалшив, арогантен и нагъл, престъпен и крадлив, зависим и покварен - оригинал на Живковата камарила и ултракомунистическо двувластие. Този бизнес е общата идея и реализация на настоящата политическа класа. Поквареността на тази политическа класа и наследствената й зависимост от Живковия клан, определят всеки ход на днешната българската национална политика. Тази политическа класа роди този покварен бизнес режим, като огледало на своята същност.

И не "ченгетата" са лошите за българския избирател, а политическият елит, който "ченгетата" искат да срутят. Борбата между "ченгетата" и днешната политическа върхушка, е онази борба в страната ни, която блокира развитието, която блокира и бъдещето й. Силата на тази констатация е ясна - живковистите искат да си генетично привързан към тях, за да те допуснат, я до голямата политика, я до големия бизнес. Но и това не им стига.

Г-н председателю,

Вътрешният министър Румен Петков, Адрей Райчев, Ангелина Петрова и някои други помощници като Ахмед Доган, решиха да ни бламират, а чрез това да ни изпратят на политическото бунище. Това не е престъпление от тяхна страна, това е просто Ваша грешка. Щем не щем ние трябва да се съобразим с реалността. Служихме на България, защото така ни надъхваха, служихме за честта на пагона, защото така ни залъгваха. Но и това до време. Сега Вие и комисията ни довършвате по заповед и закон, написани от децата на онези, които ни използваха и ръководеха.

И ние питаме комисията, г-н председателю, ще ли ни разреши тя, да обявим онова, което знаем, за да се изравним информационно, т. е. демократично с праведните наследници на партийните кланове? Нима няма логика - ето, Вие и комисията информирате обществото, кои са "мръсните ченгета", а ние информираме обществото за нашата "мръсна работа" - но заедно с подбудителите, организаторите и ръководителите на отделните операции?

След като Вие разказвате какво е написано за нас, защо и ние да не разкажем истината за това, кои сме и какви сме. Защо да не разкажем на България и на света всичко - по дати и часове, с имена и връзки, с хора и явки, за парите и оръжието, за задачите и тяхното изпълнение, за своята реализация и националните успехи?

Нали така е по-честно!?

Народът, суверенът е в правото си да научи и получи пълната информация:

- веднъж от няколкочленната комисия на Румен Петков,

- веднъж от няколкохилядната гвардия, която някога бе ценна за България, но днес е представяна като

армия от подлеци, доносници и мръсници.

Знаете ли, г-н председателю, колко интересно ще стане, ако обясним публично как на 05.IХ.1978 г. от Шуменския институт за детски учителки Ахмед Доган беше служебно прехвърлен и записан в СУ "Кл. Охридски", специалност "Философия". Знаете ли как е проектирана темата му за дисертацията и как е моделирано поведението му в затвора? Ще Ви бъде интересно да вникнете в подготовката му за реализацията му в самия затвор. Както и в поредицата от негови действията в началния и ранния етап на прехода. Ние, боклуците, не допуснахме България да се превърне в Босна, с цената на всичко, за което, вместо благодарност,  днес ни вменяват несъществуваща вина.

Онзи Доган - младият и хилав тогава, оставен на съжаление и искрена помощ, сега си отмъщава заради евентуалното си унижение, което е изпитал, сам от себе си. Днес той иска да ни подложи на същото унижение, като се гаври с човешкото ни и професионално достойнство. Днес Доган се държи с бившите елитни офицери, които съхраниха живота му и го реализираха като национален политик, досущ като еничарски думбазин. Предложеният от него алъш-вериш с Румен Петков доказва, че не е национално отговорен политик, за което претендира. Чрез организирането и провеждането на този панаир за народа, двамата се опитват да отклонят заостреното обществено внимание към техните сенчести дела.

Г-н председателю,

Ние сме подписали държавни декларации за опазване държавна тайна. Моля да ни разрешите да нарушим условията на декларацията за опазване на държавна тайна и обявим на Вас и комисията Ви известното от пряката ни работа, придобито като служители на сектори от ДС. Чрез създаването на Вашата комисия 40 ОбНС се е съгласило от името на българската държава да бъде нарушен двустранно поетия ангажимент на декларациите за опазване на държавната тайна. Т. е. тези декларации да бъдат публично огласени.

Питам Ви, мога ли да наруша подписани от мен декларации към българската държава, както следват:

От 02.Х.1974 г.,  от 16.ХI.1976 г., от 24.ХII.1979 г., от 16.III.1984 г., от 19.VI.1985 г., от 24.IХ.1989 г., от 14.Х.1992 г., от 16.IХ.1995 г., от 12.IХ.1997 г., от 15.II.1999 г., в РО на УГВ - МВР, Военен отдел на ЦК на БКП, БНБ, МВР, НС и МС на Р България.

Г-н председателю,

Питам Ви, ще мога ли аз и колегите ми да разкажем за някои детайли от нашата бивша зависимост, ще можем ли да уточним за организацията на работата ни, способите и прийомите на Живковия режим или по-точно за:

1. Можем ли сега съвсем спокойно да разкажем за съществуващите канали и оказаната помощ на гръцкия народ за отхвърлянето на хунтата и организирането на събитията в Солунския университет през средата на ноември 1973 г.? Живков имаше голям интерес от завръщането на Караманлис от Париж, както и от установяването на нов стил на управление в южната ни съседка след Пападопулус. Тук може да стане дума за много връзки, позиции чрез изградени структури за целеви пари и други схеми по привеждане и извеждане на важни хора във и от наша територия.

2. Можем ли достатъчно подробно да уясним какво представялаваха целевите помощи, които организирахме и реализирахме в посока към Италианската компартия и най-вече в обкръжението на генералния секретар Енрико Берлингуер? Част от парите, които тогава се преведоха, бяха одобрени лично от Димитър Станишев с изричното знание и по разпореждане на Тодор Живков. Не сме далеч от условието да предполагаме, че сме имали и ангажименти към "червените бригади" и някои други формации, които устройваха Т. Живков в предизвикването на междуособици и напрежение в Италия, като отпор на "загниващия капитализъм". Така другарят Милко Балев определяше задачите на силният юмрук на партията.

3. Няма никакъв проблем да разкажем как организирахме пребиваването на Мехмед Али Агджа в София през 1980 г. И за това кой разработи мероприятието, кой реализира физическото изпълнение и осигуровка и как Агджа бе въведен в "Ню Отани", кой го посрещна в стая № 903 и ред други връзки. Агджа е жив и може да ни допълни - защо ни интересуваше организацията на полковник Апсалан Тюркеш и колко "сиви вълци" отгледахме, скрихме, ползвахме, за да представим "развития социализъм" на Тодор Живков.

4. Можем достатъчно добре да обясним за историята и на народа си как се финансираха определени дейности чрез механизма на дублиране и печатане на банкноти за нуждите на ЦК, за начина на получаването и разпределението им сред върхушката на Живков и неговия антураж.

5. Ние можем много точно да информираме българския народ в колко задгранични фирми, колко пари останаха за присвояване през 1990 г. Тези сборни суми са за над 1,570 млрд. долара и са гръбнакът на днешната българска олигархия. Те издържат въпиещо некомпетентна политическа класа, която е издънка на българската олигархия. Време е вече да се разшифроват банковите сметки на запад, които останаха в ръцете на онези, които днес ни осветяват и ни дават за позорен пример пред обществото ни.

Нахвърлих само няколко отделни примери, които са бледа сянка от нашата дейност. Такива признания, уточнения, анализи бихме имали възможност да дадем при условие, че нямаме ангажимент към опазване на държавната тайна. Този неписан договор, закрепен по закон с взаимната отговорност на индивида и държавата, комисията нарушава уж законно, но твърде наивно. Вносителите на закона, по който работи комисията Ви и онези, които го гласуваха заедно с инициатора - министър Румен Петков, ги интересува частичното „разконспириране" на досиетата, без да елиминират другите сериозни препятствия в законодателната уредба за отговорността на държавата към индивида.

Господин председателю,

Ние не сме като господин Андрей Райчев, когото баща му Венцел Райчев обучаваше в светлия идеал на комунизма, ползвайки режима на Живков комплексно. И докато обучаваше сина си по-късно като верен партиен функционер на отдел "Идеологическа политика" на ЦК, Андрей все повече се впечатляваше от капитализма. А докато търсеше под дърво и камък имената на опозиционерите, заседавали в подземията на Социологическия институт на БАН, за да угоди на Милко Балев и компания, Андрей все повече се настройваше пръв да се домогне до бъдещата реална промяна. С много пари, незнайно откъде, "Галъп" изгря като феникс за българската социология и вече 17 години "отваря" очите на гражданите по всички въпроси на съвремието ни. Андрей се тормози само заради тези "мръсни ченгета". Мира не му дават спомена, че един ден могат да го попитат кой финансира "Галъп", кога го финансира и защо трябва да се отчита за богатството си след като си е негово.

Ние не сме като мистър Мартин (Голдсмит) Заимов. За него и за мама всяка сутрин години наред специална "Волга" довозваше от дома му топла супа, сиренето и чая, лъжица захар и пресен конфитюр. Така добре отрасна малкият Мартин под грижите на Живковия комунизъм, че още си спомня за милите обеди и вечери, доставени вкъщи му със специалната "Волга" директно от кухнята на ресторант "Рила". Днес мистър Голдсмит - Заимов е десен представител на новата българска буржоазна олигархия, която го титулува като най-умен, грамотен и знатен банкер с нечувани възможности за кмет на нова София. Мистър Голдсмит - Заимов се тормози и в съня си само от едно - от тези "мръсни ченгета". Те постоянно му напомнят за загубите от 132 млн. долара по превалутирането на резерва, за загубите от разпродажбата на над 2 тона ценни златни монети, изтъргувани като на кило кисело зеле, за загубите от продажбите на среброто, за загубите, за загубите, за загубите - които нямат край.

Ние не сме като проф. Евгени Дайнов. Като син на дългогодишния кореспондент на БТА в Лондон, Александър Дайнов - Евгени попада във възможно най-добрата среда на "отвратителния" (така нас ни учеха) капитализъм. Животът на господин Дайнов премина в съчетанието на приятното с полезното. С комунистически пари, заработвани от нас в оловните мини, другарят Дайнов овладяваше тънкостите на лондонския живот, докато баща му възхваляваше Живков и развеждаше Людмила до Хайдпарк. Днес проф. Дайнов е един от най-добрите демократи, учен, заслужаващ уважение за популяризиране на ценностите на съвременната демокрация и правдата на новото общество. Днес проф. Дайнов е съвестта на нацията, когато трябва да прокара оценката за България чрез миналото към настоящето и бъдещето. Няма минало, има само настояще и бъдеще - би възкликнал проф. Дайнов. В миналото са само "ченгетата", а днес и утре можем да минем и без тях.

Ние не сме като депутата Милен Велчев, който още от 7-годишен е проектиран за министър. И той, като другите му събратя от кохортата на Живков, има своите тежнения. Но те не касаят България и нейната перспектива, а го тикат постоянно ту към бъдещето му на политически лидер, ту към богатството му на законен милионер. Всеки ден г-н депутатът доказва с моженето си как да управлява вече партия, как да манипулира парламентарна група, за да засвидетелства по-голямата си сила за пред царя и пред себе си. От себе си той изисква ежедневно да бъде по-силен, по-смел, по-можещ, по-способен и по-богат от наследниците на свата Стоян Марков. Това вечно семейно състезание не му дава мира, а го кара да бъде всякакъв друг, но не и депутат, за което е избран. Милен Велчев е бъдещето на кастата, но без "ченгетата". Те го тормозят, те го блокират и не му разрешават да разгърне целия си талант на държавник. "Ченгетата" му напомнят за "ченч" със самолетите на "Балкан"  из цяла Африка, за външния дълг и загуби за над 960 млн. долара, за загуби от БТК, за загуби от, за загуби от - и те нямат край.

Господин председателю,

И Андрей Райчев и Евгени Дайнов, и Мартин (Голдсмит) Заимов, и Милен Велчев са наследниците на онази "каста", която обслужваха службите. Осъзнавам, че съм бил ползван от БКП много пъти за "пушечно" месо, но няма да се съглася с инсценировките на Румен Петков и сие. Напротив - ще положа всички сили и умения за разкриване същността на Живковия режим и неговите наследници, които се обогатиха за сметка на държавата.

  С уважение:

   (Кольо Парамов)