Ашаб ал-Ямин – нова терористична група пали и взривява из Европа

Групата Ашаб ал-Ямин – известна още като Харакат Ашаб ал-Ямин ал-Исламия или Хайи – не е имала никакво онлайн присъствие преди 9 март, показва разследването. За по-малко от месец обаче тя е свързвана с палежи и експлозии в Белгия, Нидерландия и Франция, както и с атаката в Лондон, всички извършени на фона на напрежението между САЩ, Израел и Иран. Инцидентите пораждат опасения, че Техеран може да стои зад нова кампания за „хибридна война“ в Европа.

„Група, която се появява от нищото, е нещо необичайно“, коментира пред изданието Джулиан Ланшес от Международния център за борба с тероризма, като посочва, че няма никакви данни за съществуването ѝ преди 9 март.

Telegram канали, свързвани с иранска пропаганда, са поели отговорност за атаката в Лондон от името на групата. В Париж на 28 март полицията е предотвратила опит на двама непълнолетни да взривят устройство пред офис на Bank of America, като и този случай се свързва с групата. Нападенията изглеждат насочени срещу еврейски общности и американски банки. Арестуваните са на възраст между 14 и 23 години – 10 в Нидерландия, четирима във Франция и трима във Великобритания.

В Обединеното кралство трима задържани – двама британци на 19 и 20 години и 17-годишен с двойно британско-пакистанско гражданство – са обвинени в палеж и трябва да се явят в съда.

Разследвания в няколко държави проверяват дали поемането на отговорност от новата терористична група е реалност и какъв тип структура представлява тя. На 9 март „Ашаб ал-Ямин“ заявява в канал в Telegram, че започва „военни операции срещу американски и израелски интереси по света“. Два дни по-късно поема отговорност за палеж на синагога в Лиеж.

Според Ланшес има сериозни съмнения дали става дума за реална терористична организация със стабилна структура, като той допуска, че това може да е проект на иранските разузнавателни служби.

Санам Вакил от центъра „Чатъм хаус“ също посочва, че за групата се знае малко, но в миналото Иран е използвал престъпни мрежи за нападения срещу свои противници, което може да е сходен модел в по-голям мащаб.

Иранското посолство в Лондон отрича обвиненията, заявявайки, че страната спазва международното право и не се намесва във вътрешните работи на други държави, както и че отхвърля всякаква връзка с незаконни действия в Обединеното кралство.

Вълната от палежи предизвиква тревога сред финансовите среди и еврейските общности, на фона на ръст на антисемитските инциденти след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

В Обединеното кралство охранителната организация Community Security Trust свързва инцидентите в Голдърс Грийн с други прояви на антисемитизъм. В Нидерландия са регистрирани атаки срещу синагога в Ротердам и еврейско училище в Амстердам, както и предотвратен опит за нападение в Хемстеде. Властите разследват дали атаките имат връзка с Иран.

Във финансовия сектор служители на американски компании в Париж като Citi и Goldman Sachs са получили възможност да работят от вкъщи след предотвратената атака срещу офис на Bank of America. Предишно нападение, свързано с групата, е засегнало филиал на Bank of New York Mellon в Амстердам.

Макар групата да е нова, съществува дълга история на тайни операции в Европа, свързани с Иран. Малко преди атаката с линейките, в Лондон са били обвинени ирански гражданин и лице с британско-иранско гражданство в шпионаж срещу еврейската общност в полза на иранските служби.

В някои от последните случаи има данни, че извършителите са били вербувани еднократно. В Париж един от арестуваните тийнейджъри е заявил, че е бил нает чрез Snapchat от мъж на около 20 години, който го е убедил, че става дума за лична разправа, а не за терористичен акт, като му е обещано заплащане между 500 и 1000 евро за извършването и заснемането на нападението.

Според Ланшес подобни методи напомнят на „хибридна война“, при която се използват наемници за конкретни действия. Извършителите често са набирани онлайн срещу сравнително малки суми чрез платформи като Snapchat, Telegram и TikTok.

Журналистът и активист от ирански произход Поткин Азармеър посочва, че използването на такива посредници затруднява доказването на пряка връзка с Иран, като същевременно оставя възможност за отричане. Въпреки това той смята, че чрез подобни действия Техеран оставя умишлени следи, показващи възможната му намеса.

Според Ланшес целта на подобни действия не е толкова физическо насилие, колкото създаване на страх и напрежение. Той отбелязва, че основната цел на хибридните операции в Европа е да се предизвика объркване и да се дестабилизират обществата.Санам Вакил от центъра „Чатъм хаус“ също посочва, че за групата се знае малко, но в миналото Иран е използвал престъпни мрежи за нападения срещу свои противници, което може да е сходен модел в по-голям мащаб.

Иранското посолство в Лондон отрича обвиненията, заявявайки, че страната спазва международното право и не се намесва във вътрешните работи на други държави, както и че отхвърля всякаква връзка с незаконни действия в Обединеното кралство.

Вълната от палежи предизвиква тревога сред финансовите среди и еврейските общности, на фона на ръст на антисемитските инциденти след нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г.

В Обединеното кралство охранителната организация Community Security Trust свързва инцидентите в Голдърс Грийн с други прояви на антисемитизъм. В Нидерландия са регистрирани атаки срещу синагога в Ротердам и еврейско училище в Амстердам, както и предотвратен опит за нападение в Хемстеде. Властите разследват дали атаките имат връзка с Иран.

Във финансовия сектор служители на американски компании в Париж като Citi и Goldman Sachs са получили възможност да работят от вкъщи след предотвратената атака срещу офис на Bank of America. Предишно нападение, свързано с групата, е засегнало филиал на Bank of New York Mellon в Амстердам.

Макар групата да е нова, съществува дълга история на тайни операции в Европа, свързани с Иран. Малко преди атаката с линейките, в Лондон са били обвинени ирански гражданин и лице с британско-иранско гражданство в шпионаж срещу еврейската общност в полза на иранските служби.

В някои от последните случаи има данни, че извършителите са били вербувани еднократно. В Париж един от арестуваните тийнейджъри е заявил, че е бил нает чрез Snapchat от мъж на около 20 години, който го е убедил, че става дума за лична разправа, а не за терористичен акт, като му е обещано заплащане между 500 и 1000 евро за извършването и заснемането на нападението.

Според Ланшес подобни методи напомнят на „хибридна война“, при която се използват наемници за конкретни действия. Извършителите често са набирани онлайн срещу сравнително малки суми чрез платформи като Snapchat, Telegram и TikTok.

Журналистът и активист от ирански произход Поткин Азармеър посочва, че използването на такива посредници затруднява доказването на пряка връзка с Иран, като същевременно оставя възможност за отричане. Въпреки това той смята, че чрез подобни действия Техеран оставя умишлени следи, показващи възможната му намеса.

Според Ланшес целта на подобни действия не е толкова физическо насилие, колкото създаване на страх и напрежение. Той отбелязва, че основната цел на хибридните операции в Европа е да се предизвика объркване и да се дестабилизират обществата.