Георги Попов: Хлябът е политическа стока!

Интервю на Калина Георгиева

- Защо има разминаване между хлебопроизводителите и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов за цената на хляба?

- Това, че министърът не приема нашите доводи е негово право. Няма политик, който да е казал, че поскъпването на хляба е обосновано, няма и да има. Хлябът е политическа стока! Това, който не го е разбрал просто не живее в България. Не става въпрос колко реално струва хляба, не става въпрос дали има или няма основание, тука става въпрос за това, че в мисленето на политика, ако хляба поскъпне той управлява лошо и хората ще го възприемат по този начин. Нищо подобно, ние можем да свалим цената на хляба, но Министерство на земеделието трябва да започне да ни продава брашното на по-ниски цени.

- Обвиняват ви, че има картелни споразумение между хлебопроизводителите?

- Това вече е несериозно, все едно да се твърди, че има картелни споразумения между енергопроизводителите или между топлофикациите. Потребителите трябва да съзнават, че става въпрос за нещо съвсем различно - на никой не му се иска да стане факт поскъпването на хляба. Обаче това ще се случи. Когато пазарът ти определя една цена ти не можеш да кажеш – не, тя е определена от него и ние трябва да продаваме на тази цена. Не можем да продаваме на друга по-ниска, защото министърът така е казал.

- Брашното поскъпна на няколко пъти, това защо не беше калкулирано своевременно?

- Защото не може да се калкулира от ден за ден. И това е всъщност дилемата и ако трябва да бъдем честни това, че е поскъпнало брашното, това че е поскъпнало зърното, че се продава на двойно и тройно по-високи цени – никой не го интересува. А това, че е поскъпнал хляба в следствие на тези неща е спекула. Къде е истината тогава, това е демагогия. Никой не ни потърси да ни попита как ще се отрази вдигането на акцизите на горивата върху хляба. Увеличението на горивата в производствения процес е средно с 36% за една година. По логиката на министъра това означава, че увеличението на енергоносителите трябва да свали цената на хляба може би.

- Обвиниха ви, че ще използвате поскъпването като форма за борба с големите вериги магазини?

- Всеки може да интерпретира фактите както иска. Влезте в една търговска верига и вижте колко струва един килограм хляб на изпечените от тази верига хлябове и колко струва един хляб на щанда и ще видите нещо ужасяващо. Да, има злоупотреби от страна на големите вериги магазини, защото тяхното влияние е значително. Те продават изпечен хляб на място от тях, нищо по-различно от този спрямо другите производители с тази разлика, че имат малко по-малко разходи от хлебопроизводителите като заплати и задължения. Те предлагат изпечен хляб за 1,50 лв. който не е килограм , а в същото време другия хляб се продава на цена от 0,70 лв. Тогава питаме къде е истината, кой лъже и кой упражнява натиск.

- Между правителството и производителите има ли диалог и кога можем да очакваме поскъпването на хляба?

- Правителството трябва да си избие от главата, че браншовите организации ще определят цената. Ние не определяме цената, ние казахме, понеже имаше запитване от журналисти, с колко е поскъпнал хляба и защо поскъпва еди-къде си. Ние казахме каква е истината за поскъпването и какви цени са заложени при по – голямата част от производителите и като го чуха ревнаха до бога ,че не може така. Ако ще имаме пазарна икономика – добре, ако няма да имаме пазарна икономика да ни слагат един регулатор да определя цените да ги доказваме и така, няма никакъв проблем.

- Да очакваме ли фалити на хлебопроизводители?

- Фалити винаги има, невъзможно е хлябът да не поскъпне, а разходите ти да се увеличават. Не може да купуваш суровини за 2 лв. , а продуктът ти да струва един лев. Това е фактът и за това става въпрос. Не може производството да струва 0,80 стотинки, а хляба да струва 0,60 ст. Частният бизнес работи на загуба и тя трябва да не бъде от някъде покрита, това означава, че трябва да бъдем богоугодни и да градим позитивен имидж, трябва да продаваме на загуба докато не фалират всички. За да съм точен ще ви цитирам някои данни обявени то Националната статистика от 10 май 2010 год. средната цена на хляба е 1,20 лв., а на 1 януари 2011 год. средната цена на хляба обявена от същата статистика е 1,31 лв. Цените на суровините пак по нея – брашното на 1 май 2010 г. е 382 лв. за тон, на 1 януари 2011 год. струва 780 лв. за тон. В цяла Европа ръстът на цените е главоломен и в същото време ръстът на цените на храните в България е най-нисък.

- Къде тогава е проблемът и как се отразява сивата икономика в бранша?

- Чувам едни апели за свиване на разходите, добре, да съкратим хората да спрем да им плащаме заплати, това ли трябва да направим. Ние свивахме, свивахме - колко още, а и подобни призиви са меко казано популистки. Какво означава това – спрете да плащате на хората заплати, за да продавате по-евтин хляб. Това ли искат, ако някой иска това да излезе и да го каже. Що се отнася до сивата икономика тя подбива цената и за това е толкова ниска и нито едно правителство нежелае да се заеме с нея в този бранш. В момента, в който изкарат на светло дори и половината от сивия сектор, който е сега означава, че хляба ще поскъпне с 20 – 25 % и никой няма сметка от това, за да регулира този процес.

- Знаете ли колко горе-долу са фирмите, които продават хляб „на черно”?

- Не знам колко са фирмите, но знам какъв е оборотът на брашното, който не се отчита чрез фактури и документи. Ще се позова на данни отново от националната статистика. Тя казва, че на вътрешния пазар в България се търгуват 420 000 тона брашно за една календарна година. Брашното, което се консумира от държавата е над 950 000 тона - ето тук се вижда колко е делът на сивата икономика в бранша. Аз не го смятам, защото някой ми е казал, че продава хляб без фактура, а на базата на суровина, защото не може да се произвежда хляб без брашно. Всеки може да си направи изводите.