Александър Невски - воин, хокеист или фалшив герой: В Русия честват днес битка, която историята отрича

И все пак не всички са изпаднали във възторг от „светлата дата, ярка звезда във величавата руска история“. Мнозина  отдавна подлагат на съмнение случилото  се през 1242  г. Руски учени от години подлагат на съмнение „фактите“ около  величавото сражение на Александър Невски, което според тях е много повече плод на пропаганда, отколкото на исторически сведения и  доказателства.

Ето какво пише „Комсомолская правда“: Великата битка между войските  на княз Александър Невски  и тевтонските рицари през 1242 година, в  наши дни  честваме  като Ден  на воинската слава. Само че и днес учените спорят къде  се е състояла тази битка и колко воини са паднали в нея. Някои са убедени, че такова сражение въобще не е имало.

„Комсомолская правда“ не е опозиционна медия, а е част от проправителствените СМИ. Само че подлага на съмнение  дори предишното „велико“ сражение на княз Александър  Ярославович на 15 юни, в което той разбива шведите и  получава прозвището Невски.

Пропагандата обаче върши своята работа. Датата 18 април е използвана от Путин за обявяване анексирането на Крим през 2014  г.

Ето какво казва той  пред членовете на Държавната дума: „Уважаеми приятели, днес сме се събрали по  жизнено важен  въпрос за нашата страна. На 16 март в Крим се  проведе  референдум,  в  който  участваха  82% от населението. 96 на сто от гласувалите искат Крим да се присъедини към Русия. Цифрите са абсолютно убедителни. Наш дълг е да изпълним желанието на  тези хора.“

Изпълниха го: над милион загинали  от  руска и  украинска страна, руската армия  три години убива, опожарява,  изнасилва, граби…

Днес от Кремъл ще повторят за пореден път епичната легенда за битката на Леденото езеро. Битка, която историята не  припознава.

От сутринта  руската  пропаганда  припомня филма  на Сергей Айзенщайн „Александър Невски“,  заснет през 1938 г.по разпореждане на Сталин. Тогава дори е създадена монета, на която обаче вместо образа  на княза е изобразено лицето на  актьора Николай Черкасов, играл ролята на Невски във филма…

Кои са основните факти, които опровергават възторга от голямата победа на Александър Невски?

На първо място е това, че данни за такова сражение се появяват над сто години след сочената дата. В летописите от времето, когато трябва да се е воювало на посоченото място, битката не фигурира. Но са описани  много други сблъсъци  и събития. Защо липсва дори в руски хроники сведение  за големия подвиг, известен  като „Ледовое побоище“?

По онова време  е имало много сблъсъци  между руси, немци, литовци и балтийските народи. Има сведения  за  тях.  Но за „Ледовое  побоище“ -  нищо.

Историците питат също: Как през зимата са се придвижвали  в снега, без пътища, през гори и реки войски облечени целите в метал. Рицарските доспехи са тежали около 50 килограма. Руските воини също са били с ризници,  въоръжение, шлемове и пр.

Следва въпроса, как са се изхранвали отряди от хиляди воини? Откъде се е намирал фураж за конете?

Отново  „Комсомолская правда“ припомня, че през 1958  година към бреговете на Чудското езеро  се отправя експедиция на Академията на  науките на СССР под ръководството на  ген. Георгий Караев. В състава  освен  историци,  са включени студенти и ученици. Целта е да се докаже, че все пак сражение е имало.

Почти два месеца експедицията обикаля местата, за  които  се твърди,  че са свидетели на онези героични събития. Не  намират обаче нещо, което да доказва случилото се сражение. Оправданието е, че са минали много години и природата е заличила следите, а селяните от селата в района са събирали оръжията и  ризниците и са ги претопили за направа на домакински съдове. Това обаче е  толкова несериозно, че за безплодната експедиция спира да се говори.

Остава официалната версия  на  властите в  Москва, че историческо сражение е имало и руските войски на Александър Невски са разгромили тефтонските рицари. Защо обаче няма сведения за събитията във Ватикана,  откъдето  бил  тръгнал походът на рицарите – не е ясно. Няма сведения и в германските архиви, което е повече от странно. Хрониките за много други събития са пълни със сведения, описания  и изреждане на факти и исторически личности.

Остава предположението, че на 18 април все пак е имало някакъв сблъсък, но той очевидно е бил инцидентен и  пренебрежимо  малоброен. Говори се  за 20 загинали рицари и шестима попаднали в плен. За убити руски воини  дори  не  се  говори.

Руската и съветската пропаганда дори сравняват „Ледовое  побоище“ с Бородинската битка, когато са победени  наполеоновите войски, което руските историци наричат абсурдно.

Сражението на Чудското езеро е мит. Този мит обаче  върши  чудесна работа на властите в Москва за вдигане духа на руснаците. Днес от Кремъл казват „Западът отново  ни напада, както  тефтонските рицари през 1242 година“. Значи народът трява да се вдига и да отива да умира защитавайки застрашената родина.

Какво общо има тази история с нас, българите? Най-големият ни  храм  в центъра на столицата носи името на „Св. Александър Невски“, който оказва  се е фалшив герой.  Руските учени го доказват. Руските медии описват  измислените митове. Вече  няма съмнение, че князът е приел  исляма  и се е поставил в  услуга на татарската орда, за която е слугувал като събирач на данъци от руските градове. Воювал с брат си, защитавал исляма срещу християните, които подлагал на ужасяващи мъчения и опожарявал техните селища.

Затова ни засяга. И ако тези факти продължават да се прикриват и премълчават у нас, това ни прави несвободни, зависими. Прави ни робоподобни.

Дори руснаците вече се майтапят с митичния герой.

Крайно време е храмът ни да получи името на Свети Йоан Рилски. Или на Паисий Хилендарски, светите братя Кирил и Методий -  всички те хиляди пъти по-заслужаващи от фалшивия чужд Невски.

***

Путин награждава военни от фронта срещу Украйна с орден „Александър Невски“. 

-         А  кой е Невски, - пита един от наградените.

-        Как кой, не си ли чувал за Ледовое побоище? – нервен отвръща  Путин.

-        А, значи е бил  хокеист…

Михаил Димитров