САЩ и Европа на кръстопът: Идеология, сигурност и взаимна зависимост

И тогава се появи президентът на САЩ Доналд Тръмп.

През втория си мандат, Тръмп и най-близките му съветници многократно изразяваха дълбоко презрение към Европа, съсредоточено основно около убеждението им, че континентът се възползва от САЩ що се отнася до сигурността и търговията, пише CNN.

Според тях, САЩ десетилетия наред са субсидирали неадекватните отбранителни разходи на Европа, а в замяна са били наказвани с мита и търговски бариери.

Но тяхната неприязън изглежда е поне частично идеологическа.

Майда Руге, старши сътрудник по външна политика в Европейския съвет за външни отношения, казва, че външната политика на Тръмп е продължение на културните войни, които той и администрацията му водят срещу либерализма в страната.

„А Европа се счита за една от крепостите на този либерализъм“, казва тя.

Тя твърди, че движението „Да направим Америка велика отново“ (Make America Great Again) е вдъхновено основно от разочарованието на хората от глобализацията.

„То се основава на негодувания и реакция срещу глобализацията, елитите, международните организации, наднационализма и всичко, което Европейският съюз представлява“, казва Руге пред CNN. „И след това идва реакцията срещу прогресивните либерални политики относно пола, образованието, имиграцията. Отново, Европа се оказва от грешната страна на културната война“, допълва тя.

Растящо разочарование от Европа

Малцина в администрацията на Тръмп показват такова пренебрежение към Европа, както вицепрезидентът Джей Ди Ванс.

Само седмици след като встъпи в длъжност, Ванс шокира европейските лидери с речта си на Мюнхенската конференция по сигурността, в която ги укори за свободата на словото и миграцията. Той дори стигна дотам, че предположи, че най-голямата заплаха за сигурността на Европа не е Русия или Китай, а „заплахата отвътре“, която той описа като „отказа на Европа от някои от най-фундаменталните ѝ ценности“.

След това последва обширно интервю с британския сайт UnHerd на 15 април, в което Ванс сподели разочарованието на себе си и президента от европейските лидери.

„Реалността е — звучи грубо, но е истина — че цялата система за сигурност на Европа, през целия ми живот, е субсидирана от Съединените американски щати“, каза той.

„Това не е в интерес нито на Европа, нито на Америка — Европа да остане постоянен васал по сигурността на Съединените щати“.

Но степента на неговата неприязън към континента стана напълно очевидна, когато главният редактор на списание The Atlantic, Джефри Голдбърг, по погрешка беше добавен в групов чат в приложението Signal, използван от висши служители на Тръмп.

Ванс предложил САЩ да се откажат от планирано нападение срещу бунтовниците хути в Йемен, които в продължение на месеци нарушавали ключови международни корабоплавателни маршрути, защото това би помогнало повече на европейските икономики, отколкото на американската.

„Просто мразя отново да спасявам Европа“, казал Ванс в чата.

Това изказване съвпада с дългогодишното убеждение на Тръмп, че европейските страни са си позволили да харчат по-малко за отбрана, защото знаели, че САЩ ще се намесят и ще ги спасят.

Той е заплашвал да извади САЩ от НАТО и е поставял под въпрос член 5 от договора — принципа на колективната отбрана — ключов стълб на алианса, който е бил използван само веднъж в историята, след атаките от 11 септември 2001 г. в САЩ.

Сблъсък около разходите за отбрана

Тръмп направи разходите за отбрана основен въпрос още при първия си мандат, когато 22 от тогавашните 27 членки на НАТО харчеха под договореното ниво от 2% от БВП за отбрана.

Оттогава нещата се промениха – отчасти заради натиска на Тръмп, но най-вече заради агресията на Русия срещу Украйна, която се оказа сериозен сигнал за събуждане за Европа.

През 2024 г. само осем от разширения алианс от 32 членки не изпълниха целта.

И въпреки че е вярно, че САЩ са инвестирали много пари и човешки ресурси в европейската сигурност, експерти твърдят, че картината е далеч по-сложна, отколкото я представят Ванс и други висши съветници на Тръмп.

„Американците не правят това от доброто на сърцето си“, казва Маяда Руге. „Независимо от администрацията, САЩ рядко предприемат нещо в областта на външната политика, което не е в полза или в съответствие с националните интереси на страната“.

Сюдха Дейвид-Уилп, вицепрезидент по външните отношения и старши сътрудник във Фондация „Герман Маршал“, е съгласна с тази оценка – и предупреждава, че отказът от доказалия се алианс може да струва скъпо на САЩ.

„Да, Съединените щати са тези, които влагат повече кръв и средства, но те също са извлекли ползи от мрежата, изградена през последните 70 години“, казва тя пред CNN.

САЩ са могли да разчитат на подкрепата на европейските си съюзници в множество случаи, дори когато това не е било в техен вътрешнополитически интерес – като когато отказаха да осъдят решението на САЩ да убият иранския генерал Касем Сюлеймани в Ирак, или когато подкрепиха американската инвазия в Афганистан и изпратиха войски в многонационалните сили, както изисква член 5 на НАТО – въпреки че мнозинството от техните граждани се противопоставяха.

„Съвършено ли е? Абсолютно не. Нуждае ли се от реформи? Да. Но ако разрушим всичко, това може да направи света по-опасен и по-рисков за Съединените щати“, казва Дейвид-Уилп.

„Европейският суверенитет“ като отговор

Риториката и действията на Тръмп принудиха европейските лидери да преосмислят собствената си роля на глобалната сцена.

Френският президент Еманюел Макрон беше един от първите, които започнаха да говорят за нуждата от „европейски суверенитет“, настоявайки, че Европа трябва да може да действа самостоятелно в области като сигурност, икономика и технологии.

След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна през 2022 г., призивите за стратегическа автономия се засилиха. Европейският съюз предприе конкретни стъпки в тази посока – увеличи военната подкрепа за Украйна, инвестира в собствената си отбранителна индустрия и предприе действия за намаляване на зависимостта си от Китай и Русия.

И все пак, реалността остава такава, че САЩ са незаменим партньор в областта на сигурността.

„Идеята, че Европа може напълно да се еманципира от американската сигурност в краткосрочен или дори средносрочен план, не е реалистична“, казва Руге. „Ако САЩ наистина се отдръпнат, Европа ще бъде изправена пред тежка криза“.

Несигурно бъдеще

В момента, отношенията между САЩ и Европа се намират в деликатно равновесие.

Докато администрацията на Байдън се стреми към възстановяване и укрепване на съюзите, европейските лидери живеят със страха, че втори мандат на Тръмп ще означава край на следвоенния ред, който е поддържал стабилността на континента.

Нещо повече, дори и без Тръмп, политическите тенденции в САЩ сочат към все по-голямо желание за съсредоточаване върху вътрешни проблеми и намаляване на ангажираността по света.

„Дори администрациите, които не споделят възгледите на Тръмп, усещат натиска да ограничат американската роля на международната сцена“, казва Дейвид-Уилп.

Европа може и да не иска да бъде васал, но засега остава зависима от волята на Вашингтон – и трябва да се подготви за свят, в който тази воля може да се промени много бързо.

Софи Инге, CNN. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.