След „Желязков“: Съдбата на бюджета и сянката на проект „Радев“

Паралелно с процедурните стъпки се засилва и политическият дебат за бъдещото пренареждане на сцената. Партиите вече поставят „червени линии“ за следващия парламент, а анализите сочат, че съставът му може да бъде значително по-фрагментиран.

Пред свои симпатизанти в Силистра лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че партията му никога не е управлявала „напук“. По думите му правителството е било създадено с цел да сложи край на продължителната политическа нестабилност и поредицата от седем парламентарни избора, които, според него, са стрували на държавата около 1 млрд. лева.

Ден след оставката политическите опоненти също направиха своите оценки. Депутатът от ПП–ДБ Атанас Славов заяви, че следващият парламент ще бъде „много по-различен“, а основната цел ще бъде демонтажът на модел, изграждан, според него, от години от Борисов и Делян Пеевски.

От ПП–ДБ настояха кабинетът, макар и в оставка, да поеме отговорност за финансите на държавата. Според Славов правителството трябва да внесе удължителен закон за бюджета.

Междувременно се появиха и първи червени линии за бъдещия парламент. Според Атанас Славов „нерушимият съюз между Борисов и Пеевски“ прави невъзможно коалирането с ГЕРБ в следващите години.

Има и опасения, че страната може да влезе в новата година без приет държавен бюджет. При такъв сценарий ще се работи с удължителен закон на бюджета за предходната година, както се е случвало и в миналото. Разликата този път е, че от 1 януари България въвежда еврото.

Синдикатите предупреждават, че замразяването на социалните доходи при смяна на валутата ще създаде сериозни затруднения за домакинствата, като около половин милион души в страната получават минимална работна заплата. От Фискалния съвет обясняват, че в удължителния закон могат да бъдат записани промени, включително нов размер на минималната заплата, но подчертават, че това не замества необходимостта от пълноценен бюджет. По закон съществуват механизми, които позволяват държавата да функционира и без приет бюджет, но редица експерти настояват, че при въвеждане на еврото забавянето носи допълнителни рискове.

В този контекст все по-често се поставя и въпросът дали президентът Румен Радев ще се включи пряко в партийния политически процес. Бившият президент Росен Плевнелиев оцени, че създалата се ситуация отваря пространство за подобен ход, но според него Радев по-скоро би изчакал и не би излязъл на партийния терен непосредствено преди изборите.

В същото време анализатори отбелязват, че общественото напрежение и дългогодишната политическа нестабилност създават условия за по-дълбока трансформация на политическата система.

Самият президент досега не е обявявал намерение да създава партия. От „Дондуков“ 2 многократно е заявявано, че подобно решение би било лично и ще бъде оповестено единствено от него, ако бъде взето.

Подобен бъдещ политически проект обаче се описва от анализатори като формация с ясно изразен евроскептичен и антиелитен профил. Особено показателна в това отношение беше инициативата му за референдум срещу въвеждането на еврото – ход, който постави президента в открито противоречие с поетите от България ангажименти към ЕС и с позициите на Европейската комисия.

Макар Радев да представя подобни действия като защита на „народния суверенитет“, критиците му виждат в тях опит за политическа мобилизация чрез насаждане на недоверие към европейските институции и стратегическия курс на страната.

Това очертава контурите на проект, който може да стъпи върху общественото недоволство и умората от партиите, но рискува да тласне България към периферията на ЕС и да засили вътрешното разделение в момент на геополитическа нестабилност.

В близките седмици вниманието ще бъде насочено както към действията на парламентарните сили, така и към решенията на президента. Дали настоящата криза ще доведе до поредни избори без ясно мнозинство, или ще отвори пространство за по-дълбоко пренареждане на политическата система, предстои да стане ясно. Едно е сигурно – процесът вече е започнал, а следващите ходове ще бъдат ключови за развитието на политическата година.