К. Парамов: Частните съдебни изпълнители-финансови акули или лица на държавността

- Г- н Парамов, свидетели сме на много сложна ситуация, свързана с КТБ и с набързо направените законодателни промени, касаещи цесиите и прихващанията. Каква е вашата оценка за това?

- Миналият вторник, 18 ноември, участвах в едно телевизионно предаване с коментари по същия въпрос. Накрая на предаването се обадиха няколко зрители. Един от тях посочи, че съм твърде неграмотен, за да коментирам напълно законните цесии и прихващания в КТБ. Обикновено юристите в повечето случаи не приемат априорни становща на експерти, които не са свързани с правото. В четвъртък на среща с банковата асоциация министър-председателя Бойко Борисов безапелативно посочи, че няма да признае приложените прихващания в КТБ, защото ще ощетят бюджета с около 850 млн. лв. След това неочаквано изказване бурята в чаша вода преля и започна надпреварата на мнения и становища. Твърде колоритни професори и практикуващи прависти започнаха да обясняват по цял ден колко противозаконно е това, да не се признават цесиите и прихващанията в КТБ. Те не обясняваха колко е прибързано, целенасочено и умишлено е фалирането на банката, а доказваха, че 850 млн. лв. са едни други случайни или чужди пари, а не на бюджета на държавата България. След тези не много дълги препирни, за 144 часа в парламента осъзнаха необходимостта и приеха законодателната промяна. Забележете-само за 7 денонощия всички парламентарни групи застанаха на едно и също мнение.

- В исторически план има ли подобни примери при фалита на други банки?

- Не и като в този случай. Но там грубите промени и огромни интереси бяха реализирани от синдиците към консултанти, експерти и тем подобни шмекери във втората част на фалита. Т. е. след обявяване на несъстоятелността например, при фалита на Агробизнес банк Пловдив на един известен консултант само за 6 месеца - 10.07 1998 г./10.01.1999 г. му бяха платени 71 991 982 стари лева или близо 72 000 германски марки - по 12 000 марки на месец. Забележете, че през декември 2002 година синдиците на „Балкан“ превеждат на една фирма „Esche Schvmann” в Хамбург 115 000 евро от бюрата на Лондон, Париж, Хелзинки и Амстердам на същия консултант. Синдиците на "Балкан" тогава направиха огромни поразии за милиони долари-слота на „Хийтроу“ замени и много други загуби с консултантски юридически услуги за 80 до 100 000 лв. месечно. По случая с „Агробизнес банк“ имаше сериозна проверка от страна на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, която и до днес остава неогласена. Най-интересното от тази проверка е резолюцията върху доклада по нея на тогавашния финансов министър Муравей Радев - „Предпочитам да оставя решението за огласяване на ревизионните констатации на новия финансов министър. Надявам се като представител на новия морал той да издаде исканото решение за обявление“.
Днес в КТБ започва да се повтаря същия филм, но сме с нов втори голям проблем, касаещ трудно почти невъзможно решение, свързано с частното съдебно изпълнение.

- Искате да кажете, че в случая частното съдебно изпълнение може да окаже влияние върху последващите действия?

- Не. По скоро действията като работа на частните съдебни изпълнители будят тревога. Там трябва категорична промяна и друг тип контрол за тях, синдиците и квесторите. Законодателно частното съдебно производство е създадено през 2005 година от тройната коалиция. Тогава обясниха, че това е наложена от Европа задача за забавено събиране на вземания. Дори от Световната банка беше обявена за реформа №1, но за тогава. Днес тази реформа не е най-успешната. Нещо повече-тя започва да е заплаха за стабилността у нас. Създадено набързо и накрак частно съдебно изпълнение е по модел на холандското, полското и отчасти чешкото. И до настоящият момент не са създадени допълнителни норми и регулации на тази дейност, уреждана само и единствено от Закона за частното съдебно изпълнение, ако по процедура на работата от ГПК. Контролът върху тази дейност следва да се осъществява от Министерство на правосъдието. Доказа се във времето, че МП не се справя добре - първо заради честата смяна на министрите и администрацията и второ - поради липса на прецизирани критерии и контрол. Тази липса и до ден днешен не е запълнена. Тази празнина се използва умело от самите частни съдебни изпълнители, по точно от 10-12 човека. Същите, заемайки на ротационен принцип през всеки 3 години органите за управление на Камарата на ЧСИ, създават тежки практики на зависимост, предпоставки за корупция и контрол върху останалите частни съдебни изпълнители. Те са водени от единствената точна и ясна цел-печалби в неограничени и необясними за страната ни размери.

- Нима безконтролно може да функционира една висша система за управление?

- Съществува, защото става въпрос за огромни финансови ресурси. И няма как да не е така, когато един частен съдебен изпълнител от София само за едно дело-продажба на известен хотел в столицата взима такси над 1,5 млн. лв. комисионна, непонятна за много от хората в България и недопустима за всички финансови институции. Бившият председател на Камарата, ще бъде в състава на комисията по избора на нови частни съдебни изпълнители през февруари 2015 г., като не скрива амбициите си по това време да бъде отново председател на Камарата. В тази Камара членуват всички над 160 частни съдебни изпълнители и при липса на регулация и контрол те се „саморегулират“. Най-известните с най-много дела с особени практики, със закрила от партийни централи, от вождове и под вождове. Срещу другите противопоставящи се - образуват дисциплинарни производства и проверки в канторите им, и то пак чрез механизма на „саморегулацията“ ги ограничават. Инспекторатът на МП мълчи, но сложната комбинация се движи. Тази сложна българска схема, водеща началото си от турското робство ни е като че ли самовглъбена. Трябва да си подчинен на някого, трябва да мислиш за твоя „десятък“, трябва да се подчиняваш на десетима началници. Трябва да им се кланяш, да ги подкрепяш, да ги избираш и да ги възхваляваш - Камарата. Какви са тези съдии, какво е това чудо? И постоянно говорят, спорят, карат се и се мразят за пари, пари, пари. Какво правят тези частни съдебни изпълнители в МП, когато дейността им е ултра финансова, банкерско-застрахователно и би следвало да бъдат под директен и пряк финансов контрол, а не обща, камофлажна и измислена „саморегулация“ на някаква измислена Камара.

- Този уникален рецидив не ражда ли безумно богати хора, които определят стила на нашата, българската“ малка истина“?

- В това да си богат няма нищо лошо и е похвално, когато знаещи и работещи хора са станали богати, заради уменията и качествата си. Друго е с нарочна заповед на министъра на Правосъдието да ти се даде безгранична власт, каквато по принцип е необходима в съдебното изпълнение, заради трудността по събирането на вземания. Ако ЧСИ я използва тази власт да натрупа много пари, така че да си купуват още власт, клиенти, конкурси и да създава зависимост - става опасно.
Имам предвид и тези бивши държавни съдебни изпълнители, които по „право“ са станали частни през 2006 г. без да се явяват на конкурс. Една некоригирана неправда и неравнопоставеност, без да се потърси отговорност от тези бивши държавни съдебни изпълнители за тяхната работа. Защо като държавни са имали несъбрани вземания за милиони, а като са станали по „право“ частни изпълнители са събрали набързо същите вземания и са „дръпнали“ напред? В този смисъл съществуването на Камарата на ЧСИ като орган за регулация на членовете й е нещо много парадоксално. Част от Камарата като ръководство няма и не се съобразява с другите. Тази разединеност в „саморегулирането“ вече става опасна за държавата и държавността. Тук става сложно и заради възможността част от ръководството да влиза в зависимост със служители от министерства, банкери, адвокати и примерно съдии от ВКС. И ако някой в случая се противопостави на тази практика на Камарата за съществуване на частните съдебни изпълнители, веднага се опонира - кой ще върши тази работа, ако тях ги няма?!

- При тази тежка и сложна зависима практика, която ражда недоверие и несправедливост, има ли ход за оптимизация?

- Има и още как! Създават се агенции за събиране на вземания, които да заместят канторите на частните съдебни изпълнители. В много от страните в Европа, както и в Англосаксонското право, тази дейност се извършва не от едно лице-изедник във вълчи кожух от разказа „Андрешко” на Елин Пелин, а от агенции. Те са лицензирани по съответният ред, а след това регулирани и контролирани от постоянно действаща държавна комисия.
Предлагам със законодателни промени да се преустанови дейността на частните съдебни изпълнители и отмени Закона за тях, като останат да действат и без това още съществуващите държавни съдебни изпълнители. Синхронизирано трябва да се създаде уредба на Агенциите за събиране на вземанията. По-важното тук, обаче е режимът за създаването им, изискването за това и регулацията за тях. Предлагам същите да бъдат учредени по специален за тях закон, като юридически лица да се лицензират от Комисията за финансов надзор и тя да разрешава и да отнема лицензите, както и да осъществява контрол на дейността им, а не от МП. Това 100% е финансова дейност и е крайната фаза на правораздаването. Дейността по събиране на вземанията не е част от съдебната система, за да е под ресора на МП, а финансово-правна, подобно на инвестиционните посредници, дружествата с инвестиционна цел от отворен тип и др. публични субекти във финансовото право. Агенцията за събиране на вземания следва да са публични дружества и трябва да минат през ситото на допустимост и регулация. Недопустимо е канторите на ЧСИ да са като тезгях за търговия, на които бакалинът Х да си прави каквото си иска, да се разхожда с охрани, шофьори и пачки пари, както по времето на Андершко. Дейността за събиране на вземания трябва да е държавно регулирана и контролирана от специализирания орган - КФН.

- Вие предлагате да промените цялата философия на сложната практика досега, аргументирайки се, че това е финансов приоритет.

- Да, искам и предлагам да се използва съществуващата и действащата КФН да се занимава с това. Първо - поради принадлежността на дейността по-скоро към този сектор, а не към МП. Второ - защото практиката показва, че дейността на КФН и на регулираните от нея органи дават стабилитет, авторитет и сигурност. На мен не ми е известно дружество, опериращо на пазара със санкцията на КФН, да е имало проблем с дейността си. Лицензите могат да бъдат за територията на страната или за определен район - областите, както досега. Важното е да се направи промяна и да се преустанови досегашният взаимо-зависим модел. Законодателството може да се реципира директно, така както беше директно реципирано новото законодателство на финансови институции и инструменти у нас. Ето защо те са стабилни и нямат двусмислие в съществуването им, както и взаимозависимости, подобни на тези в Камарата на ЧСИ. Тази промяна е въпрос на воля и ново законодателство в рамките на 3-6 месеца максимум. Съществуването на ЧСИ в този вид е не модерно, остаряло и най-вече много вредно. На всичко отгоре се задава нов конкурс на ЧСИ, за който вече местата се „търгуват“ точно от самите частни съдебни изпълнители, които са в органите за управление или ще участват в комисията. Защо МП ще допуска това? Къде са университетските преподаватели и ценза, който се иска да се постигне, за да стане един юрист частен съдебен изпълнител? Съсредоточените в ръцете на няколко ЧСИ средства и способи заплашват тази дейност и ние всеки един ден сме потърпевши от своеволията и безнаказаността им! Днес ние търсим усилено отговора на въпроса-какви са частните съдебни изпълнители-финансови акули или лица на българската държавност?!

интервю на Катя Илиева