Кольо Парамов: Борисов опитва да ни лекува*

интервю на Васил Василев

Финансовата война в САЩ няма да се усети у нас
„Настоящият опит за създаване на нова криза с атаки срещу САЩ на практика не повлияха върху финансовата стабилност в България. Ние нямаме инвестиции на големия американски пазар и няма опасност да загубим нищо. Единствената ни загуба, калкулирана като ефект от следствието на тази криза, може да дойде от продължаващото обезценяване на долара. Тогава и износът ни към арабските страни, и тези, които работят с американска валута, действително ще бъдат неконкурентоспособни. Правителството на ГЕРБ не може да калкулира пропуски или загуби вследствие на временната промяна на цените на акциите в източните и западните пазари. То би следвало да се съобрази с нагласите и тенденциите – повече в психологически план, отколкото в реален финансов. Трябва много сериозно да подчертаем, че всичко, което касае страната ни, ще дойде от Европа.”

- Г-н Парамов, все още ли продължавате да подкрепяте правителството на ГЕРБ и мерките, с които то бори финансовата криза?

- Да, наистина съм показвал своята подкрепа към премиера Бойко Борисов и към неговия кабинет и не се отказвам от нея. Смятам, че този кабинет работи твърде категорично, последователно и прецизно в съответствие с възможностите му. Да не забравяме, че днешната власт стартира през 2009 г. с дефицит от 5% и неразплатени поръчки за над 3 млрд. лв.
Тези хитрости на Станишев и Орешарски, макар че ясно ги прогнозирахме, се оказаха Дамоклев меч пред старта на настоящия кабинет. При онази силна чужда инвестиционна активност и днешния ден не може да става и дума за сравнение. Следователно стабилността на днешния бюджет е поставена при далеч по-голяма заплаха, отколкото тогава. Онова, което бе свършено за последните 2 години като темп и активност, един ден ще бъде отчетено като възможно най-добрия държавнически резултат. Има много сериозни пропуски по въпросите, свързани с контрабандата, с фиктивния ДДС, както и с някои вторични финансови изкривявания. Всичко това обаче е вследствие на натрупаната инерция през последните 12 години.

- Кой допусна тези изкривявания, в каква посока се проявиха те?

- Правителствата на Костов, на Симеон и на тройната коалиция създадоха психонагласа на бизнеса, че успехът идва само чрез манипулации, кражба на държавно имущество, на ДДС, плащане на акцизи и данък печалба. Сега да искаме само за 2 години Бойко Борисов да наложи онзи респектиращ режим, който да гарантира излизането от този батак, е абсурдно. В най-скоро време българите ще разберат, че респектиращото поведение на премиера носи съответните плюсове.   

- Въпреки това потребителската кошница на българина става все по-празна. На какво се дължи това?

- Има осезателно намаление на потреблението с 6-7, дори 8%. На територията на страната бедността съвсем не е безразлична. От 5 млн. души, годни да работят, са заети едва половината. Доходната матрица е изкривена, инициативата в българските бизнесмени да отварят нови работни места все повече отсъства. Установяването на чисти европейски цени на българския пазар и разминаването на доходите ни със 7 до 10 пъти по-малко от тези в ЕС разтваря непосилно огромната финансова ножица и неспособността да се увеличи потреблението. И тъй като много от финансистите досега пропагандираха, че трябва тотално да се изолира държавата от стопанството резултатът от заетостта е свръхнегативен. В този преходен период е абсурдно да оставим държавата неактивна и да я превърнем в безучастен наблюдател на общите стопански процеси. Раздутата администрация и днес се явява само като един констататор на минуси и пропуснати ползи.

- Какво е финансовото състояние на ЕС, от който пряко зависи и икономиката ни?

- Ситуацията в Европа не е толкова стабилна. В еврото бе инвестирана огромна политическа подкрепа и надежда на европейските страни. Част от нея обаче е поставена под съмнение. Най-големите противници на общата валута в ЕС, като Сорос и шефа на Световната банка Робърт Зелик, прехвърлят огромната тежест, която е надвиснала над американския долар към ситуацията на европейските финанси. Сорос  отива и по-далеч. Той предлага Гърция и Португалия да бъдат извадени от еврозоната. Ако съберете разликата на трите държави - Гърция, Италия и Испания по дефиците им, ще уточним, че това са някъде около 910 млрд. евро. Предложението на централния банкер на Европа Трише, комуто остават още няколко месеца на този пост, иска предпазен буфер и ресурс от 700 млрд. евро не се обвързва с горното. Ако към тези 910 млрд. добавим дълга на Португалия и Ирландия, ще се получи един огромен вал като дефицит с нива от  над 1 трилион евро. Затова политическата опасност от предизвикване на вторична финансова криза на Европейския континент е много по-сложен ребус, отколкото махането на най-високата оценка „3 А” от рейтинга на САЩ. Тази опасност е съвсем реална, но аз смятам, че перфектността и перспективата в сериозните държавнически позиции на правителствата на Франция, Германия и Англия ще отклонят мерака на Сорос от вторично финансово раздробяване на Европа.

Много ще изгорят с паническите инвестиции в златото

Не трябва да се доверяваме толкова много на рейтинговите агенции. Откакто е създадена агенцията „Стандарт енд пуърс” през 1941 г., досега винаги е давала най-високата оценка „3 А” на компанията „Лемън Брадърс” например. Въпреки това през 2008 г. тя фалира със 720 млрд. долара загуби. Това беше началото на края на онова финансово световно спокойствие, което на практика доказа, че системата, която се уповава на рейтинговите бази, е твърде крехка и нестабилна. Можем да правим сравнение от есента на 2008 г. и сегашното състояние, което пак е вследствие на „Стандарт енд пуул”. Разликата е само в това, че тогава агенцията замълча за истината по заемната задлъжнялост на най-големите банкови институции, а сега, променяйки рейтинга само на САЩ, промени и нагласите в света към Щатите. Докато кризата от 2008 г. бе на недоверието към взаимното партниране между банките, то сега опитът е насочен като стартова криза към доверието на международните финансови пазари, касаещи главно САЩ. Т.е. атаката е ориентирана изцяло към Америка. Това е опит за предизвикване на криза от определени финансови акули, а не реална. Това се доказва и от факта, че „сривът” продължи само 72 часа. На практика ефектът от цялостната дестабилизация на пазарите увеличи цената на златото и намали тази на петрола. В момента САЩ имат уникалната презапасеност от нефт, а тази атака дава основание цената му през следващите 3 месеца да не скочи сериозно. Всички онези, които инвестираха панически в злато заради опита за дестабилизация на световните пазари, ще констатират след месец, че са се опарили жестоко.

*Заглавието е на редакцията