10 години без „Желязната лейди“: Тачър издигна Великобритания, победи Аржентина и бе в основата на разпада на СССР

Тя е и първата жена премиер в историята на Великобритания и в цяла Европа, като заема този пост повече от 10 години.

Отива си от този свят на 8 април 2013 г.

Тачър е една от онези само 25 жени, които през 1959 са избрани в британския парламент. В Англия жени депутатки има още от 1919, но единственото, което е направено дотогава за интеграцията им, е тоалетната за "дамите депутатки". Политиката все още е мъжко занимание.

Тачър изцяло променя това.

По време на своето управление, поставяйки в основата на политиката си осъзнатият национализъм, тя предприема огромни и модерни икономически и социални реформи и успява да върне вярата на британците в техните традиционни ценности и във възможността страната да възстанови поне отчасти позициите си на световната политическа сцена. Тя връща славата на Великобритания, а икономиката по нейно време е 4-а и 5-а в света.

Величествената дама на британската политика често е наричана „Желязната лейди" – прозвище, което тя приема със задоволство и което я съпътства до края на живота й.

Твърдият имидж на Тачър бива неочаквано за мнозина затвърден от СССР. По повод една нейна реч вестникът на военното министерство в Москва "Красная звезда" я заклеймява като "желязната лейди" и така неволно създава един мит. С този си имидж тя печели парламентарните избори през май 1976 и става първата жена министър-председател в Европа - изненада не само за англичаните, но и за целия свят.

След като в течение на годините Тачър спечели още два пъти изборите, нейната дамска чанта - първоначално символ на женска слабост - се превърна в символ на нейната неограничена власт. Веднъж нейните министри отиват на заседание при министър-председателката и виждат аксесоара на масата пред празния стол на Тачър. "Да започваме", казал един от тях. "Чантата е тук."

Маргарет Тачър почина на 87-годишна възраст на 8 април 2013 г. и беше изпратена с церемониално погребение с церемониални военни почести.

***

Маргарет Тачър (1925 – 2013) е първата жена министър-председател на Великобритания. Ръководи правителството от 1979 до 1990 г., като преди това е заемала поста министър на образованието.

В книгата си В столицата на Великия британски остров, Кирил Костов, бивш директор на фирмата на Български морски флот в Лондон Balkan and Black Sea Shipping Company и бивш търговски представител на България в Лондон, разказва, че като министър на образованието (1970-74) Тачър “често” идвала на приемите в българското посолство. По инициатива на тогавашния посланик Янков било организирано нейно посещение в България. (Това посещение става през 1971 г.) След като се върнала от България (където посещава английските гимназии в София и Варна, и професионалното училище по химия в Стара Загора) Маргарет Тачър споделила, че:

“Българите имат една религия – учението, и една църква – училището.”

* * *

През март 2015 г. в разговор с българи в книжарница Waterstone Picadilly англичанинът Найджъл Мидълмис, учител по английски език през 70-те години в русенската английска гимназия, разказа, че след посещението на Маргарет Тачър в България, от Англия били изпратени книги като дарение на българските английски гимназии. Такива книги пристигнали и в гимназията в Русе. Те били главно на английски класици. На книгите пишело, че са дарение от министерството на образованието на Великобритания и били подписани от Маргарет Тачър като министър на образованието. Найджъл Мидълмис сподели, че бил много изненадан, когато научил, че имало заповед да бъдат откъснати всички страници с подписа на Тачър. Заповедта била изпълнена.

* * *

Бившият съветник на Желю Желев и бивш посланик във Великобритания Стефан Тафров си спомня за няколко срещи между Желев и Маргарет Тачър: През 1990 г. Желю Желев, тогава начело на българската опозиция, взима участие в конференция на шотландската консервативна партия в Абърдийн. По време на заключителната реч Маргарет Тачър, по това време министър-председател на Великобритания и шеф на Консервативната партия, казва: „Тук сред нас има борци за свобода от България. Искам всички да аплодирате Свободна България.” Участниците в конференцията стават на крака и скандират „Free Bulgaria!”

***

През 1991 г. Желев и Маргарет Тачър имат среща в Лондон. По това време Тачър вече не е министър-председател. “Желязната лейди” пристигнала по-рано в хотела, където била срещата с Желев. Желев бил готов да я приеме веднага, но Thatcher не искала да притеснява президента на България и изчакала във фоайето, докато стане време за срещата. Така известният български дипломат отбелязва стила на първата жена министър-председател на Великобритания.

Тази хроника използва информация от статията "Тачър отказала обяд в Стара Загора заради час по химия", публикувана на 20 април 2013 г. във вестник 24 часа, статията е на Стефан Тафров: Тачър накара съпартийците си да скандират „Свободна България!” .

***

Григорий Карасин, заместник-министър на външните работи на СССР по времето на Тачър:

„Г-жа Маргарет Тачър първа показа, че не търси конфронтация със Съветския съюз. Но именно тя изигра решаваща роля в разпадането на Съветския съюз. Жертва на нейния чар и интелигентност попадна Михаил Горбачов, тогава генерален секретар на КПСС.  Маргарет Тачър никога не е била привърженик на силен СССР, но не е била шумен критик на Кремъл. Тя съумя много умно да се превърне в един от основните идеолози на диалог със "стратегическия враг". Тя го направи с прецизност и елегантност по свой начин. Всъщност това е политическо изкуство.

Тя внуши идеите за гласност и за перестройката. Това предшества икономическите реформи в СССР. Всичко това бе така, но знаете ли, международните отношения са много сложен и многопластов процес, това се прави от поколения хора, специално обучени и възпитани в тази традиция.

Тогава съвкупността от действия на западните партньори доведе до добре познат резултат. Съветския съюз започна да се демократизира, но не съм убеден, че страната бе готова за такъв процес. Може би Тачър надцени възможностите на съветското ръководство да се справи с проблемите на икономическите, политическите и социалните реформи. Съветското общество твърде дълго бе живяло в режим на ограничения…“

bulgariansinlondon.com

***

Война на Фолклендските острови , също наричан Фолклендската война , Малвинска война , или Южноатлантическа война , кратко недекларирано война воюва между Аржентина и Великобритания през 1982 г. за контрол над Фолкландски острови (Islas Malvinas) и свързаните с тях островни зависимости, пише bg.gov-civ-guarda.pt.

Избухването на конфликт
Аржентина беше заявила суверенитет над Фолклендските острови, които се намират на 300 мили (480 км) източно от брега му, от началото на 19 век, но Великобритания завзема островите през 1833 г., изгонвайки малкото останали аржентински окупатори и оттогава последователно отхвърля твърденията на Аржентина. В началото на 1982 г. аржентинската военна хунта, водена от Lieut. Генерал Леополдо Галтиери се отказа от продължителни преговори с Великобритания и вместо това започна инвазия на островите. Решението за нахлуване беше главно политическо: хунтата, която беше критикувана за икономическо лошо управление и човешки права злоупотреби, вярвали, че възстановяването на островите ще обедини аржентинците зад правителството в патриотичен плам. Елитни сили за инвазия се обучават в тайна, но графикът им е съкратен на 19 март, когато избухва спор на контролирания от Великобритания остров Южна Джорджия, където аржентинските спасители са издигнали аржентинския флаг, на 800 мили (1300 км) източно от Фолклендските острови. Военноморските сили бяха бързо мобилизирани.

Аржентински войски нахлуха във Фолклендските острови на 2 април, бързо преодолявайки малкия гарнизон от британски морски пехотинци в столицата Стенли (Порт Стенли); те се подчиниха на заповедите да не нанасят британски жертви, въпреки загубите на собствените си части. На следващия ден аржентински морски пехотинци завзеха свързания с него остров Южна Джорджия. Към края на април Аржентина е разположила над 10 000 военнослужещи на Фолклендските острови, въпреки че по-голямата част от тях са зле обучени военнослужещи и не са били снабдени с подходяща храна, дрехи и подслон за наближаващата зима.

Както се очакваше, аржентинското население реагира благосклонно, като големи тълпи се събраха на Плаза де Майо (пред президентския дворец), за да демонстрират подкрепа за военните инициатива . В отговор на нашествието британското правителство при министър-председателя Маргарет Тачър обяви военна зона за 200 мили (320 км) около Фолклендите. Правителството бързо събра военноморска оперативна група, изградена около два самолетоносача, 30-годишният HMS Хермес и новия HMS Непобедим лек превозвач и два круизни кораба, въведени в експлоатация като превозвачи на войски, "Кралица Елизабет 2" и "Канбера". Превозвачите отплаваха от Портсмут на 5 април и бяха подсилени по пътя. Повечето европейски сили изразиха подкрепа за Великобритания, а европейските военни съветници бяха изтеглени от аржентинските бази. Повечето латиноамерикански правителства обаче симпатизираха на Аржентина. Забележително изключение беше Чили, която поддържаше състояние на готовност срещу съседката си заради спор за островите в канала Бийгъл. Възприеманата заплаха от Чили подтикна Аржентина да задържи по-голямата част от елитните си войски на континента, далеч от театъра на Фолкленд. Освен това аржентинските военни организатори се довериха, че САЩ ще останат неутрални в конфликта, но след неуспешни опити за посредничество, САЩ предложиха пълна подкрепа на Великобритания, позволявайки на своя съюзник от НАТО да използва нейните ракети въздух-въздух, комуникационно оборудване, авиационно гориво и други военни запаси на държания от Великобритания остров Възнесение, както и сътрудничество с военното разузнаване.

Великобритания разгроми аржентинските военни части. Войната продължи само няколко седмици. Цялата организация и вдъхновение на британските военни са дело на Маргарет Тачър. Авторитетът и в целия свят достига невиждани до този момент висоти.