До 10 години затвор грозят крадците на фирми

Когато са претърпени имуществени вреди в особено големи размери се предвижда затвор от 1 до 10 години. Правосъдното министерство е публикувало промените за обществено обсъждане на сайта си и в портала  strategy.bg.

Лишаване от свобода от 1 до 6 години се предвижда за документно престъпление, с което се установява контрол върху юридическо лице. От оглавяваното от Екатерина Захариева ведомство посочват, че в сега действащия кодекс максималното наказание за едно документно престъпление или съвкупност от такива е до две години затвор. Когато извършителят не е осъждан, се налага глоба от 1000 до 5000 лева.

Сред предложенията в НК е и по-ефективно противодействие на тероризма, а именно инкриминирането на финансирането и по отношение на други престъпения, свързани с тероризма. Съществуващата уредба се допълва, като се включват текстове за финансиране с цел набиране, обучаване и пътуване с цел тероризъм. Разширявал се и обхватът на подбуждането към и закана за извършване не само на тероризъм, но и свързаните с тероризма дейности. Допълнения се правят и при документната измама, която цели не само извършване на терористично престъпление и финансиране на тероризъм, но и пътуване с такава цел. Изменени са текстовете за кражбата, като се въвежда квалифициран състав, когато деянието е извършено с цел тероризъм, става ясно още съобщението на правосъдното ведомство.

С предложените изменения се засилвала и назателноправната защита на средствата от публичните фондове, посочват от министерството. Обичайният механизъм за тези престъпления досега включвал използването на представляващи, които нямат качеството на управляващи на съответното юридическо лице, и НК не предвиждаше наказания за тях. С измененията вече наказателна отговорност ще носи и управляващият юридическото лице, и представляващият го, включително като пълномощник.

Новите разпоредби предвиждат и засилване на мерките срещу пазарната злоупотреба и инкриминирането на най-тежките й форми. До 4 години затвор се предвиждат за злоупотреба с вътрешна информация и манипулиране на пазара от работещ във финансовия сектор или в надзорен или регулативен орган.

От Министерство на правосъдието уточняват, че страната ни въвежда изискванията на Директива 2014/57/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба. Въвеждала се и директива за защита на еврото и на другите парични знаци срещу подправяне. Включвал се и по-широк кръг от престъпления, като например „приемане“ и „превозване“ на парични знаци в нарушение на установения ред.

В новите текстове в кодекса се синхронизирали съставите и размера на наказанията в съответствие с с евродирективата за атаките срещу информационните системи. Включват и „пренасяне“, „повреждане“, „влошаване“, „скриване“ и „спиране на достъпа“ до компютърни данни в информационна система. Установявали се минимални правила за определянето на престъпленията и наказанията в областта на атаките срещу информационните системи. Това цели да се предотвратяват тези престъпления, както и да се подобри сътрудничеството между съдебните и други компетентни органи.