Проверката е извършена от Областната администрация – Варна, полицията, РИОСВ, Регионалната дирекция по горите, пожарната, Общинската служба по земеделие и община Бяла.
Инспекторите са установили десетки каравани, разположени върху дюни, на плажната ивица и в зелените площи около нея. Част от собствениците предварително са свалили регистрационните номера на караваните си, което затруднява установяването им.
Според институциите посетителите могат свободно да използват плажа, но законът забранява навлизането и паркирането на автомобили, каравани и кемпери в зона А – 500-метровата крайбрежна ивица, където попадат дюните и други защитени територии. За нарушения глобите са от 500 до 3000 лева.
Защо Кара дере винаги е спорна тема
Кара дере е едно от малкото места по българското Черноморие, които и до днес са запазили дивия си облик. Именно затова всяко лято там се събират стотици хора с палатки, кемпери и каравани. За едни това е пример за природосъобразен туризъм, а за други – години наред трупан проблем, който постепенно уврежда една от най-ценните крайбрежни територии.
Всъщност спорът не е дали хората могат да посещават плажа. Той е дали свободното къмпингуване може да съществува, когато върху дюните се паркират автомобили, изграждат се временни лагери и част от тях остават с месеци. Именно това е причината институциите да насочат проверките към незаконно разположените обекти, а не към самите посетители.
Проверката поставя по-голям въпрос
Проверката на Кара дере всъщност връща един стар спор – къде свършва свободното къмпингуване и откъде започва опазването на природата.
Защитниците на по-строгия контрол настояват, че дюните не могат да бъдат превръщани в паркинги и места за дългосрочно разполагане на каравани. Къмпингуващите отвръщат, че държавата години наред не е намерила решение как да съчетае достъпа до дивите плажове със защитата им.
Така спорът около Кара дере всъщност е спор за бъдещето на дивите плажове – дали те могат да останат едновременно свободно достъпни и реално защитени.
Философията на едно крайбрежие
През последните две десетилетия почти няма емблематично място по Българското Черноморие, което да не е преминало през подобен конфликт. Иракли, Корал, Алепу, Синеморец, дюните край Несебър и Кара дере са различни истории, но всяка от тях поставя един и същ въпрос – как държавата разбира опазването на крайбрежието.
През годините натискът върху Черноморието се променя. Ако в миналото основният спор беше за мащабното строителство, днес той все по-често е свързан с други форми на използване – каравани, кемпери, временни обекти, паркинги и туристическа инфраструктура. Общото между всички тези случаи е, че засягат едни и същи места – последните участъци от крайбрежието, които все още са запазили естествения си облик.
Затова спорът далеч не се изчерпва с конкретната проверка или конкретния плаж. Той е част от по-широкия разговор за това какво означава да пазиш Черноморието – не само какво е позволено по закон, а какво крайбрежие страната иска да съхрани след десетилетия.
