Според тях културата на консенсус остава важна за легитимността на ЕС, но не бива да се превръща в инструмент, който блокира общите действия.
„Трябва да гарантираме, че културата на консенсус насърчава общите действия, а не ги възпрепятства – иначе ще имаме легитимност, но няма да имаме сила“, се казва в документа.
Ветото като спирачка за външната политика
Сега решенията в общата външна политика по правило изискват единодушие. Това позволява на една държава да блокира останалите 26.
Именно този механизъм многократно създаваше напрежение по време на управлението на Виктор Орбан в Унгария. Той използваше правото на вето по различни въпроси, а по-рано тази година блокира и заем от 90 млрд. евро за Украйна заради отделен спор с Киев около петролопровода „Дружба“.
Подписалите писмото държави предупреждават, че геополитическата среда се е променила и ЕС трябва да може да използва политическата, икономическата и дипломатическата си тежест по-бързо.
Пет предложения за промяна
Единайсетте държави предлагат няколко принципа, които според тях могат да намалят блокажите. Сред тях са по-често използване на т.нар. конструктивно въздържане вместо вето, отказ външнополитически решения да се обвързват с несвързани спорове и проучване на възможностите в договорите на ЕС за преминаване към квалифицирано мнозинство.
Предлага се още държавите, които се противопоставят на подобна промяна, да представят конкретни и аргументирани причини, свързани с жизненоважни национални интереси.
Една от възможностите е използването на т.нар. „пасарелна клауза“ в член 31 от Договора за Европейския съюз. Тя позволява при определени случаи решенията да се вземат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие.
Промяната може да се прилага само за отделни решения, а не задължително за цялата външна политика.
Парадоксът – за отпадане на единодушието пак е нужно единодушие
Основната пречка е, че активирането на тази възможност също изисква съгласието на всички държави членки. Така страна, която иска да запази ветото си, може да блокира и самата промяна.
Поддръжниците на реформата смятат, че тя ще ускори решенията на ЕС и ще ограничи използването на вето за политически натиск. Противниците предупреждават, че така по-малките държави могат да загубят важен инструмент за защита на националните си интереси срещу по-големите членки.
Инициативата набира скорост след загубата на властта от Виктор Орбан през април. Част от европейските правителства виждат в това възможност за реформа, която може да стане по-трудна, ако евроскептични сили засилят влиянието си в големи държави като Франция.
