Ограниченията за газенето на плавателните съдове остават в сила по цялото българско течение на реката. Междувременно продължават действията по освобождаването на заседналия кораб в района на остров Батин, съобщават от дирекция „Речен надзор“.

 

Рекордно ниското ниво на Дунав вече създаде сериозни проблеми за корабоплаването и икономиката по поречието на реката. Образувалите се плитчини в райони като остров Батин, Белене, Вардим и Ясен затрудняват движението на плавателните съдове, а част от корабите вече засядат.

 

Заради малката дълбочина товарните баржи са принудени да намаляват значително товара си, като в някои случаи превозват едва 20–30% от обичайния си капацитет. Това оскъпява транспорта, тъй като за преместването на същите количества стоки са необходими повече курсове и повече гориво.

 

Проблемите идват в особено чувствителен момент за земеделието. След жътвата ниското ниво на реката затруднява превоза на пшеница, ечемик и слънчоглед през дунавските пристанища. Допълнителен натиск изпитват и индустриалните предприятия, които разчитат на речния транспорт за доставки на суровини като руда, въглища и фосфати.

 

Част от товарите се пренасочват към автомобилния и железопътния транспорт. Това увеличава разходите за бизнеса, натоварва пътищата и създава предпоставки за допълнителни задръствания.

 

Ниските води пораждат рискове и за енергетиката и водоснабдяването. Особено важен е въпросът с АЕЦ „Козлодуй“, чиито системи за охлаждане използват водата от Дунав. Централата разполага с необходимата инфраструктура за работа при ниски нива, но ситуацията изисква засилен контрол и поддръжка на водовземните съоръжения заради натрупването на наноси.

 

В някои крайдунавски населени места спадът на реката може да засегне и водоснабдяването, тъй като подземните води и сондажите са свързани с нивото на Дунав.

 

Сериозни са и екологичните последици. Отделянето на крайречни блата и затони от основното русло нарушава местообитанията на рибите. Малките изолирани водни площи се затоплят по-бързо, губят кислород и създават риск от масов мор на риба. На места ниските води оголват пясъчни прагове и променят видимо ландшафта на реката.

 

Заради критичните участъци Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ извършва постоянно наблюдение и драгиране. Пясъкът обаче бързо се натрупва отново, особено при липса на достатъчен приток от горното течение.

 

Трайното подобряване на условията за корабоплаване зависи най-вече от валежите в горното и средното течение на Дунав – в Германия, Австрия и Унгария. Дотогава специалистите продължават да следят нивата, да поддържат критичните участъци и да преместват навигационните знаци, така че плавателните съдове да използват малкото останали безопасни трасета.

 

Криза с европейски мащаб

 

В Европа проблемите далеч надхвърлят корабоплаването. Кризата засяга енергетиката, промишлеността, земеделието, търговията и туризма, като последствията се усещат по цялото течение на реката и по други важни европейски водни пътища като Рейн и Елба.

 

Един от най-сериозните рискове е за атомната енергетика. Ниските и по-топли води затрудняват охлаждането на някои ядрени мощности в Централна и Източна Европа. В Унгария АЕЦ „Пакш“ беше принудена да ограничи производството и временно да спре реактори заради затрудненията с охлаждащата вода. В Румъния при АЕЦ „Черна вода“ бяха предприети спешни драгажни дейности и отстраняване на речни наноси, за да се осигури достатъчен воден поток към системите за охлаждане.

 

Засушаването се отразява и на хидроенергетиката. Производството на електроенергия от големи водноелектрически комплекси по Дунав, включително „Железни врата“, е намаляло значително, което допълнително оказва натиск върху европейските енергийни пазари.

 

Сериозни са последствията и за европейската логистика. Дунав е част от транспортния коридор Рейн–Майн–Дунав, който свързва Северно море с Черно море. Заради ниските води товарните кораби не могат да използват пълния си капацитет, а част от превозите се пренасочват към камиони и железопътен транспорт. Това натоварва допълнително сухопътната инфраструктура и затруднява доставките на суровини за предприятия в Германия, Австрия, Словакия и Унгария.

 

Кризата засяга и речния туризъм. Ниските нива принуждават круизни компании да променят маршрути, да отменят плавания или да заменят част от пътуванията с автобусен транспорт.