Земеделските стопани в дунавските области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Русе и Силистра отчитат драстични загуби в добивите. Комбинацията от липса на валежи и екстремно високи температури нанася тежък удар върху пролетните култури като царевица и слънчоглед.

 

Особено критична е ситуацията с напояването. Ниските нива на река Дунав водят до отдръпване на водата от бреговите ивици, което затруднява или прави напълно невъзможно функционирането на много от помпените станции край реката. Земеделците, инвестирали в поливни системи, са принудени да спират съоръженията. 

 

Ниските добиви, съчетани с високите цени на горивата, торовете и препаратите, изправят много от зърнопроизводителите в региона пред фалити или сериозна ликвидна криза. Освен това някои от земеделците очакват доставки на торове по реката, а заради почти спряното корабоплаване това е невъзможно. Част от фермерите изнасят продукцията си по реката, а липсата на яснота кога ще бъде възстановено плаването по нея, също ги обрича на фалити.

 

Финансовите затруднения на арендаторите вече оказват пряко влияние върху пазара на земеделска земя и размера на плащаните ренти.  През последните години землищата по поречието на Дунав и в Добруджа бяха сред най-скъпите в страната, а миналогодишните ренти достигнаха нива от 70 до над 100 лв. на декар.

 

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи и браншовите организации на зърнопроизводителите отчитат трайна тенденция към ограничаване и „охлаждане“ на рентите. В много райони на Северна България арендаторите преразглеждат условията и предлагат по-ниски рентни плащания, за да балансират загубите. Земеделските производители настояват за адаптиране на рентите спрямо реалните добиви и климатичните реалности. Те твърдят, че изплащането на „златни ренти“ при засушаване е икономически неосъществимо. На този фон собствениците на земи, за много от които рентата е ключов доход, са изправени пред свиване на приходите с 10% до 25% в зависимост от конкретното землище. Арендаторите масово избягват да поемат ангажименти за високи фиксирани суми пари и все по-често обвързват договорите с гъвкави клаузи, зависими от средния добив за годината.

 

Ниското ниво на Дунав води до пресъхване на кладенци и сондажи в крайдунавските села и води до режим на водата в редица населени места. Местните власти планират проверки на това как домакинствата ползват водата от кладенците си. А поддържането на водния баланс във влажните зони и резервати като „Сребърна“ изисква извънредни мерки по принудително прехвърляне на  вода от реката, за да се предотврати пълното пресъхване и унищожаване на биоразнообразието.