Жегата буквално „изсмуква“ влагата
Според учените рекордните горещи вълни това лято са накарали атмосферата да изпарява огромни количества вода от реките, езерата, почвите и растенията. В Западна Европа подобни условия са станали 80 пъти по-вероятни заради глобалното затопляне, а в Източна Европа – 40 пъти по-вероятни, пише The Guardian.
Изследването показва още, че пресъхването на почвите е станало пет пъти по-вероятно в Западна Европа и 11 пъти по-вероятно в Източна Европа вследствие на затоплянето, причинено от изгарянето на въглища, нефт и природен газ.
Учените отбелязват, че тази година Западна Европа е имала влажна зима, но това не е предотвратило сушата. Причината е, че високите температури са изпарили влагата много по-бързо, отколкото природата може да я възстанови.
Огромни щети за земеделието и енергетиката
Последиците вече се усещат в цяла Европа. Много държави въведоха ограничения върху потреблението на вода, а в голяма част от Южна Англия вече е забранено използването на маркучи за поливане.
Горските пожари опустошават райони в Испания и Франция. Земеделието също търпи сериозни загуби. Очаква се Европа да изгуби около 9 млн. тона зърно, Франция да отчете най-слабата реколта от царевица за последните 50 години, а в Румъния над 1 млн. хектара земеделски площи вече са засегнати.
Ниските нива на реките намаляват производството на водноелектрическа енергия и затрудняват корабоплаването. Нивото на река Рейн в Нидерландия вече е паднало под рекордно ниските стойности, измерени през сушавото лято на 1976 г. Според учените това може да доведе до по-високи цени на храните и електроенергията.
Сушата започва все по-рано
Според д-р Доминик Шумахер от ETH Zurich тази година сушата е започнала близо два месеца по-рано, отколкото през 2022 г.
„Още през пролетта наблюдаваме необичайно изсъхване на почвите. С покачването на температурите атмосферата става все по-„жадна“ и изтегля влагата от реките, езерата, язовирите и почвата“, обяснява той.
По думите му комбинацията от влажна пролет и последвала екстремна жега създава идеални условия за катастрофални горски пожари, защото първо се развива повече растителност, която след това изсъхва и лесно се запалва.
„Това е само при затопляне от 1,4°C“
Д-р Мариам Захария от Imperial College London предупреждава, че сегашните условия се наблюдават при средно глобално затопляне от около 1,4°C спрямо прединдустриалния период.
Ако светът достигне очакваните 2,8°C затопляне до края на века, подобни екстремно сухи лета могат да станат два пъти по-чести.
„Без бързо и сериозно намаляване на емисиите Европа е изправена пред бъдеще, в което подобни изгарящо горещи и сухи лета ще се повтарят отново и отново“, предупреждава тя.
Дунав също е засегнат
Ниските водни нива вече се наблюдават и по Дунав, включително в участъка между България и Румъния, където реката е достигнала сезонни минимуми.
Изследването обхваща периода от април до юни в Западна Европа, а за Източна Европа анализира последните 12 месеца. Учените сравняват настоящите условия със свят без човешки причиненото затопляне и стигат до извода, че климатичните промени значително са увеличили тежестта на сушата и в двата региона.
По-ранно изследване на същия научен консорциум заключи, че рекордната гореща вълна в края на юни би била практически невъзможна без влиянието на климатичните промени. Смята се, че високите температури са допринесли за смъртта на около 20 000 души в Европа.
