Още тази седмица жегите в Западна Европа вече се свързват със стотици смъртни случаи. Испански учени изчисляват, че между неделя и сряда над 210 души са загубили живота си заради високите температури. Във Франция пък медиите съобщиха за възрастен мъж, починал по време на работа на открито, както и за три деца, загинали след престой в прегрели автомобили.
Европа остава най-засегната
Според Световната здравна организация (СЗО) през първите две десетилетия на XXI век по света всяка година са умирали средно около 489 000 души вследствие на горещини. Въпреки че Европа има под 10% от населението на света, на континента се падат над една трета от всички смъртни случаи, свързани с жегите.
Само през последните четири години високите температури са отнели живота на повече от 200 000 европейци. През 2022 г. жертвите са били над 60 000.
Регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге заявява пред Politico, че повечето европейски държави все още не са подготвени за това, което вече се превръща в повтаряща се криза.
„Все още третираме жегата като метеорологично явление, а не като хронична заплаха за общественото здраве“, предупреждава той.
Застаряващо население и прегряващи домове
Една от основните причини за високата смъртност е застаряването на населението. Възрастните хора, особено тези с хронични заболявания, са най-уязвими при продължителни горещини, тъй като организмът им по-трудно регулира телесната температура.
Допълнителен проблем са сградите. Голяма част от жилищата в Европа са проектирани да задържат топлината през зимата, а не да се охлаждат през лятото. С повишаването на температурите това все по-често се превръща в риск за здравето.
Климатичните експерти предупреждават, че милиони европейци ще продължат години наред да живеят в жилища, които прегряват при екстремни температури.
Климатът се променя по-бързо от мерките
Въпреки че повечето европейски държави вече разполагат със системи за предупреждение при горещини, климатичните промени се развиват по-бързо от предприеманите мерки.
Изследване, публикувано в петък, показва, че глобалното затопляне е направило настоящата гореща вълна около 2°C по-гореща и десет пъти по-вероятна в сравнение със смъртоносното лято на 2003 г.
По думите на Ханс Клуге Европа е реагирала след трагедията през 2003 г., но предприетите тогава мерки вече не отговарят на днешните климатични условия.
Експертите настояват правителствата да инвестират повече в охлаждането на сградите, озеленяването на градовете, създаването на обществени пространства с контролирана температура, защитата на работещите на открито и по-добрата грижа за възрастните хора. Според тях екстремните горещини вече не са изключение, а се превръщат в постоянна част от европейските лета.
