Според турските власти в басейна на Коня вече са регистрирани 684 подобни образувания. Някои от тях достигат внушителни размери – до 228 метра в диаметър и 171 метра дълбочина. Макар явлението да има естествени геоложки предпоставки, учените са категорични, че основната причина за рязкото увеличаване на броя им е човешката дейност.
Регионът страда от продължителна суша, а фермерите все по-често разчитат на подпочвени води, за да напояват нивите си. Проблемът се задълбочава от десетки хиляди незаконни кладенци, които ускоряват изчерпването на водните ресурси. Така почвата губи естествената си опора и започва да се срутва, оставяйки след себе си огромни кратери насред плодородните полета.
За местните земеделци това вече не е абстрактна заплаха, а ежедневна реалност. Някои фермери разказват как земята буквално се е отворила пред очите им, докато работят на полето. Пропастите се появяват внезапно и често остават като огромни рани сред нивите с царевица, пшеница и люцерна. В района на Карапънар подобни гледки вече са толкова чести, че местните жители постепенно свикват с мисълта, че част от земята им може да изчезне от днес за утре.
Експерти предупреждават, че проблемът далеч не се изчерпва с отделните срутвания. Коня е един от най-важните земеделски райони на Турция и играе ключова роля за хранителната сигурност на страната. Ако изчерпването на подземните води продължи със сегашните темпове, последствията могат да засегнат не само местните фермери, но и производството на храни в национален мащаб.
Според природозащитни организации климатичната криза ускорява процесите, но не е основната причина за бедствието. Те посочват като основен фактор десетилетия на неустойчиво управление на водните ресурси, насърчаване на култури с висока нужда от напояване и недостатъчен контрол върху незаконното водочерпене. Учените предупреждават, че ако не бъдат предприети спешни мерки, все по-големи части от басейна на Коня могат да станат негодни за земеделие през следващите десетилетия.
