Идва сезонът на безводие и пожари. Готови ли сме да предотвратим кризата?

В момента значимите язовири в страната са запълнени средно на около 80%, а тези за питейни нужди – над 88%.

По данни на Министерството на околната среда и водите към края на април общият обем в 52-те значими язовира достига над 5,1 млрд. кубични метра – с около 17% повече спрямо същия период на миналата година.

Някои язовири вече са почти пълни или преливат, сред тях язовир Камчия, язовир Пчелина и язовир Панчарево.

Защо тогава България стига до безводие

Парадоксът е, че водната криза у нас рядко е само резултат от липса на вода.

България не е бедна на водни ресурси. Проблемът е по-сложен, но най-вече е комбинация от остаряла инфраструктура, лошо управление и огромни загуби по мрежата.

На места над половината питейна вода изтича заради стари и амортизирани тръби.

В същото време климатът става по-екстремен. Зимите са по-сухи, снегът в планините намалява, а валежите все по-често идват на кратки и интензивни периоди вместо равномерно през сезона.

Това означава, че има по-голям риск едновременно от суша и от внезапни наводнения.

Миналото лято показа точно този модел – месеци на суша, ниски речни нива и напрежение около водоснабдяването в редица райони.

Водата и пожарите вече са свързани проблеми

Големият риск пред България през лятото вече не е само безводието. Все по-често сушата, жегите и пожарите се превръщат в една обща криза.

Когато месеците са сухи, растителността изгаря по-лесно. Изоставени терени, незаконни сметища, сухи треви и гори без поддръжка превръщат цели райони в потенциални огнища.

А проблемът не е само природен.

Години наред държавата реагира основно след бедствията – с недостиг на техника, остаряла инфраструктура и липса на достатъчно превенция.

Миналото лято показа точно това. Докато едни райони се бореха с безводие, други гасиха пожари с часове заради труден достъп, липса на техника или закъсняла реакция.

Какво можем да правим и ние

Темата за превенцията не е само работа на институциите. Голяма част от летните пожари могат да бъдат избегнати с елементарна дисциплина.

Да не се палят сухи треви и стърнища. Да не се хвърлят фасове от кола или край пътя. Да не се оставят стъклени бутилки и отпадъци в сухи райони.

При къмпингуване или излет огънят трябва да бъде напълно изгасен, а при силен вятър изобщо да не се пали.

Има значение и как използваме водата. През лятото именно масовото поливане, течовете и разхищението допълнително натоварват системата в малките населени места

Големият въпрос преди лятото

Истинският въпрос вече не е само дали в язовирите има вода, а дали държавата е готова за лято, в което една искра, хвърлен фас или човешка небрежност могат да подпалят цели райони, докато сушата и жегите правят ситуацията още по-опасна.

Защото голяма част от пожарите у нас не започват от природата, а от хора – палене на сухи треви, неизгасени цигари, искри от техника, незаконни сметища или липса на контрол.

А когато към това се добавят стари водопроводи, загуби на вода, недостатъчна техника и закъсняла реакция, всяко лято започва да изглежда като изпитание за хората.

Пълните язовири днес са добра новина. Но те не решават по-големия проблем – дали България е подготвена да предотвратява кризи, а не само да реагира след тях.