Инфлацията и глобалната енергийна криза удрят здраво турската икономика

В същото време институцията временно се отказа от публикуването на диапазони за бъдещата инфлация, позовавайки се на „повишена несигурност“.

Турция е особено чувствителна към подобни сътресения, тъй като задоволява близо три четвърти от енергийните си нужди чрез внос. Това прави страната силно зависима от движенията на международните пазари, а конфликтът около Иран допълнително засилва опасенията за поскъпване на енергията.

Проучвания на централната банка показват, че турските домакинства очакват цените да се повишат с около 52% през тази година. Бизнесът е малко по-умерен, като прогнозира увеличение от около 33%. Международни финансови институции като JPMorgan и Deutsche Bank също очакват висока инфлация и прогнозират нива около 30% през 2026 г.

Решението на Анкара да се откаже от предишните си инфлационни цели идва в момент, когато търговският баланс на страната се влошава. Тази тенденция започва още преди войната в Иран, а турските износители все по-често предупреждават, че националната валута – лирата – е надценена. Допълнителен удар върху икономиката дойде през март, когато чуждестранните резерви на Турция отчетоха рекорден спад от 43 милиарда долара на фона на масово изтегляне на капитали от развиващите се пазари.

Управителят на Турската централна банка Фатих Карахан заяви, че институцията не възнамерява да променя паричната си политика в близко бъдеще. Основният лихвен процент остава на ниво от 37%.

„Смятаме, че настоящата ни политика остава подходяща, докато несигурността не намалее“, коментира Карахан. По думите му обаче „всички варианти остават на масата“.

Той подчертава също, че банката няма намерение да променя стратегията си по отношение на валутния курс. Това е знак, че властите ще продължат политиката, при която лирата поскъпва в реално изражение. Практически това означава, че валутата се обезценява по-бавно от темпа на инфлацията – подход, чрез който се цели ограничаване на ценовия натиск и привличане на чуждестранни инвестиции.

Икономисти обаче смятат, че промяната на инфлационните цели е трябвало да се случи много по-рано. Според тях проблемът е, че банката не е предприела допълнително увеличение на лихвите, за да овладее нарастващите инфлационни очаквания. Някои анализатори поставят под въпрос и устойчивостта на настоящия икономически модел. Те предупреждават, че дефицитът по текущата сметка нараства по-бързо от интереса на чуждестранните инвеститори към турски активи, което може да доведе до бъдещ финансов недостиг.

По данни на Goldman Sachs дефицитът по текущата фискална сметка на Турция е достигнал 24 милиарда долара през първото тримесечие – почти 4% от брутния вътрешен продукт, при 14 милиарда година по-рано.

Все пак има и известни положителни сигнали. Карахан посочва, че през април чуждестранните резерви на страната частично са започнали да се възстановяват. По данни на централната банка брутните валутни резерви, без златото, възлизат на около 172 милиарда долара, а нетните резерви са достигнали 39 милиарда долара към началото на май.