144 вида обреден хляб се правят за Бъдни вечер в България

Голяма е обредността за празника Бъди вечер.

На трапезата се слагат само постни ястия. В част от селищата в област Монтана, където населението е с влашки произход, Бъдни вечер се нарича "крачун", сподели краеведът Анюта Каменова, която черпи данни за празника от родения през 1846 година в ломския край български етнограф, историк и общественик, Димитър Маринов, който е описал 144 обредни хляба за страната. За област Монтана те са 14.

Според традицията ястията трябва да са нечетен брой. В свое проучване Анюта Каменова установила, че в село Дълги дел, община Георги Дамяново слагат четен брой ястия. 

Украските по хляба

Когато тестото е готово, започва писането или шаренето на хляба – това обикновено се прави от възрастна и опитна жена. Шарките са важни, защото те носят символика, свързана с надеждите и наричанията за берекет и благоденствие. Печенето на хляба също е от голямо значение, за да се запазят добре шарките и формите му и да не прегори, тъй като така би загубил от своята важност. Навремето жените са се мерили по това колко добре е изпечен хлябът им.

Хлябът може да е украсен с рало с ярема и жеглите, с лемежа, със запретнати волове, както и с кръст или гроздове. Това символизира цялата земеделска работа, плодовете от която са източник на живот. В навечерието на Рождество Христово, когато се ражда новото слънце и новата година, в хляба са изписани всички надежди на хората.

Поставянето на свещ върху коледната пита предпазва от зли сили. Като се сложи такъв хляб на празничната трапеза, самият празник става някак по-автентичен и завършен.

Хлябът се слага на масата още топъл, след което се завърта и разчупва. Първото парче се оставя за Богородица и починалите, следващото е за къщата, а останалите се раздават на членовете на семейството, които са седнали на трапезата, като се започне от най-възрастния. Отделя се и парче за домашните животни.