„Тези празни парцели преди бяха пълни с магазини“, казва Кобаяши. Тя върви към лаборатория за радиационен мониторинг и минава покрай детска градина, в която е учила като дете. Сега сградата е превърната в музей, защото след ядрената криза в града има твърде малко деца, пише Associated Press.

„„Имаше бизнес, обществен живот и деца, които играеха. Живеехме обикновените си ежедневни животи тук и се надявам да видя това отново“, казва тя.

През последното десетилетие в Одака са се върнали само около една трета от 13-те хиляди жители, които градът е имал преди бедствието.

„Градът беше разрушен и трябва да го възстановим. Това е бавен процес и няма как да стане за няколко десетилетия“, казва Кобаяши. „Но се надявам да видя напредък – нови хора и ново развитие, които да се добавят към това, което някога беше този град“.

Невидимата опасност

На 11 март 2011 г. в 14:46 ч. земетресение с магнитуд 9.0 удря североизточното крайбрежие на Япония. По това време Кобаяши е в хотела Futabaya. Въпреки силното разклащане стените на сградата издържат.

Около час по-късно обаче цунами нахлува в кухнята „като река“, спомня си тя.

Още по-висока вълна удря атомната централа „Фукушима Даичи“. Тя унищожава системите за охлаждане и причинява разтопяване на горивото в три реактора.

На 12 март водородна експлозия поврежда сградата на реактор №1. Два дни по-късно избухва и реактор №3, а след това и сградата на реактор №4. Радиоактивни частици се разпространяват в околната среда и принуждават стотици хиляди хора да избягат. Някои райони остават необитаеми и днес.

Семейството на Кобаяши първо се насочва към гимназия в близкия град Харамачи, но тя е препълнена. В крайна сметка стигат до Нагоя, където тя и съпругът ѝ живеят една година.

През 2012 г. двамата се връщат във Фукушима. Те започват да измерват радиацията, докато живеят във временни жилища близо до Одака, който тогава все още е забранена зона.

Днес градът постепенно се възстановява. Сред гостите на хотела има студенти и хора, които искат да научат повече за катастрофата във Фукушима, както и предприемачи, които обмислят нов бизнес.

„Трябваше да разбера какво представлява ядрената авария. Помислих си, че някой трябва да се върне и да наблюдава“, казва Кобаяши. „С времето започнах да виждам това, което преди беше невидимо – радиацията. Това се превърна в мисията на живота ми“.

Граждани измерват радиацията

Кобаяши и нейните съмишленици се събират два пъти годишно. В продължение на две седмици те измерват радиацията във въздуха на стотици места и създават цветните карти.

Те също така са създали лаборатория, където тестват местни храни, за да установят кои продукти могат да се консумират безопасно.

„Ние не сме професионални учени, но можем да измерваме и да показваме данните“, казва Кобаяши. „Важно е да продължим да измерваме, защото правителството твърди, че всичко е безопасно, сякаш радиацията вече не съществува. Но ние знаем, че тя все още е тук“.

Лабораторията се намира до безплатен фолклорен музей с картини, скулптури и фотографии, вдъхновени от бедствието във Фукушима.

Централата се променя, но проблемите остават

Преди 15 години атомната централа изглежда като разрушена фабрика заради водородните експлозии. Работници рискуват живота си, за да овладеят кризата.

Днес нивата на радиация са значително по-ниски. Около централата са изградени нови защитни стени срещу цунами. За първи път след аварията всички реакторни сгради имат затворени покриви.

„Декомисионирането на централата е свързано с намаляване на радиационния риск“, казва Акира Оно, който ръководи процеса в компанията оператор Tokyo Electric Power Holdings (TEPCO).

Той обяснява, че дистанционно управлявани роботи, внимателно планиране и тренировки са ключови за безопасността на работниците.

В реактор №1 предстои почистване на горните етажи преди планираното изваждане на отработено гориво от басейна за охлаждане.

В трите реактора има най-малко 880 тона разтопени горивни остатъци. Радиацията там остава изключително висока, а подробностите за състоянието им все още не са напълно известни.

Миналата година TEPCO успява да вземе малки проби от разтопеното гориво в реактор №2. За да изследват реактор №3, работниците използват микродронове – технология, която преди 15 години не е съществувала.

Компанията планира нови дистанционно управлявани сонди и роботи, които да помогнат за отстраняването на горивните остатъци. Експерти предупреждават, че този процес може да отнеме още десетилетия.

„Натиск да мълчим“

Префектура Фукушима всяка година тества хиляди проби от селскостопански продукти. Според властите всички храни в магазините са безопасни.

Но продажбата на някои плодове, гъби, речна риба и други продукти от бившите забранени зони все още е ограничена.

„Нивата на радиация значително намаляха през последните 15 години, но все още не бих използвал думата „безопасно“, казва Юкио Ширахиге. Той е бивш работник по дезактивацията във „Фукушима Даичи“, а днес помага на проекта за мониторинг на Кобаяши.

Наскоро той изследва месо от диво прасе и установява, че нивата на радиация са повече от 100 пъти над допустимия лимит.

След години политика за постепенно изоставяне на ядрената енергия Япония през 2022 г. обяви обрат. Страната планира ускорено рестартиране на реактори и засилване на ядрената енергетика като стабилен източник на електричество.

Ширахиге, който сега е на 76 години, е бил в „Фукушима Даичи“ по време на земетресението и цунамито. След като евакуира семейството си, той се връща в края на март 2011 г. и шест месеца участва в аварийните работи в централата.

Днес той отговаря за изследването на местни храни и други проби.

„Измерването на радиоактивните вещества и споделянето на данните се превърнаха в делото на живота ми“, казва той.

Според него, докато правителството се опитва да представи Фукушима като безопасна и възстановена, „натискът да мълчим става все по-силен“.