Брентът се търгува около 100 долара за барел – с около 65% повече от началото на годината, цена немислима преди няколко седмици, но все още под краткосрочния пик от почти 120 долара миналия понеделник. Тъй като около една пета от световните доставки на петрол – приблизително 20 млн. барела на ден – са блокирани заради затварянето на Ормузкия проток, цените би трябвало да са значително по-високи.

Незначителен спад в Брент се наблюдаваше в понеделник след новината, че няколко танкера с петрол и петролни продукти за Индия, Китай и Пакистан са преминали протока – сигнал, че някои държави успяват да договорят безопасен транзит. Все пак обемите са изключително малки.

Инвеститорите все още изглеждат готови да дадат кредит на доверие на Тръмп, залагайки, че кризата ще се овладее бързо и Ормуз ще бъде отново отворен. Мнозина трейдъри залагат, че президентът ще успее да ограничи щетите за пазара.

„Когато всичко това приключи, цените на петрола ще паднат много, много бързо“, каза Тръмп в понеделник.

Но този оптимизъм става все по-трудно съвместим с реалността – както на бойното поле, където боевете се засилват, така и на физическите пазари на петрол, където проблемите с доставките се задълбочават.

Физическите пазари сигнализират за стрес

Физическите пазари на суров петрол показват сериозни сигнали за напрежение, които досега са били игнорирани от „хартиените“ пазари. Петролът от Оман, изнасян от терминал извън Ормуз, се търгува с рекордна премия от 51 долара спрямо Брент – при средно 75 цента през февруари, достигайки около 150 долара за барел за майско натоварване.

Сходна тенденция се наблюдава и другаде – премиите за кешови доставки на дубайски петрол скочиха до 56 долара за барел в понеделник спрямо средно 90 цента през февруари. Причината е огромната несигурност относно реалните доставки след многократни ирански удари по нефтени терминали в Оман и основния износен терминал на ОАЕ във Фуджейра.

За рафинериите, особено в Азия, това е сериозен проблем. Регионът разчита на Близкия изток за около 60% от суровия си петрол, а трудността да се намерят алтернативни доставки бързо става критична. Доставка от Залива до азиатските клиенти отнема около месец, което означава, че с всеки ден затваряне на Ормуз дефицитът пред рафинериите се увеличава.

В резултат рафинериите започват да намаляват темповете на обработка, за да съхранят ограничените запаси. Китайската Sinopec, най-голямата по капацитет в света, планира да намали производството с над 10% този месец заради недостиг на суров петрол. В същото време Китай и Тайланд забраниха износа на рафинирани горива като защитна мярка, която допълнително ограничава глобалния пазар.

Цените на рафинираните горива вече се изстрелват – азиатският авиационен керосин приближава 200 долара за барел, близо до рекордните 220 долара от по-рано този месец.

Кризата вече се усеща и в Европа

Миналата година Европа получаваше около три четвърти от експорта на средноизточен авиационен керосин през Ормуз – около 379 000 барела на ден, но от началото на войната няма преминал товар. В резултат баржите с керосин в рафинерийния хъб Амстердам–Ротердам–Антверпен достигнаха рекордните 190 долара за барел – надминавайки пика след инвазията на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Сравнението с кризата в Украйна е показателно. Русия доставяше около 30% от суровия петрол и една трета от рафинираните продукти за Европа преди войната. Страхът от загуба на доставки от един от най-големите производители в света повиши Брент до 130 долара за барел, въпреки че този сценарий не се реализира напълно.

Според Morgan Stanley физическото прекъсване на доставките заради войната в Иран вече надвишава трикратно очакваното. Макар пазарът да започна конфликта в относително стабилно състояние – МАЕ прогнозираше глобален излишък от около 3,7 млн. барела на ден – този излишък вече е елиминиран. Обявеното миналата седмица освобождаване на рекордни 400 млн. барела от стратегическите резерви на държавите членки помогна за смекчаване на първоначалния удар, но не може да замени действителните доставки.

Дори незабавното отваряне на Ормуз няма да донесе мигновено облекчение – около 10 млн. барела на ден от производството в Близкия изток остават спрени от началото на конфликта. Възстановяването на тези потоци може да отнеме седмици, ако не и месеци.

С други думи, шокът в предлагането е реален и може да има дълготрайни последствия. Дори ако Ормуз бъде отворен, първоначално цените може да спаднат временно, но реалността на физическите пазари показва, че връщането към нивата, които Тръмп обещава, е все още далеч.