В обща позиция 22-те страни заявиха, че категорично осъждат атаките срещу невъоръжени търговски кораби в Персийския залив, ударите по гражданска инфраструктура, включително нефтени и газови съоръжения, както и фактическото блокиране на протока. Те подчертават готовността си да участват в координирани действия за гарантиране на безопасното корабоплаване и приветстват усилията на държавите, които вече планират подобни мерки.

Междувременно данни на аналитичната компания Kpler показват, че в периода от 1 до 19 март са регистрирани едва 116 преминавания през протока – спад от около 95% спрямо обичайните нива в мирно време. Ограниченията в Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световните доставки на петрол и природен газ, заедно с атаките срещу енергийна инфраструктура в региона, доведоха до чувствително повишение на цените на енергоносителите.

За, против, въздържал се

Напрежението около сигурността на Ормузкия проток през март 2026 г. достига нов връх, след като Иран засили ограниченията върху корабоплаването, а САЩ призоваха за създаване на международна коалиция за защита на ключовия морски път.

На този фон държавите по света се разделят ясно на няколко лагера според готовността си да участват в мисията за охрана на протока. Част от тях вече са заявили активна подкрепа или участват в съществуващи формати като международните морски мисии в региона. Сред тях са САЩ, които са водещ инициатор чрез коалиционните сили „Sentinel“, както и Великобритания, която макар и предпазлива по отношение на ескалацията, поддържа военно присъствие и участие в планирането.

Към тях се присъединяват Франция, Италия и Нидерландия чрез европейската мисия EMASoH, както и регионалните партньори Обединени арабски емирства и Бахрейн, които са пряко зависими от сигурността в Персийския залив. Подкрепа, макар и по-ограничена или логистична, заявяват и редица други държави, включително Канада и няколко европейски страни от Северна и Източна Европа.

В същото време значителна група държави се дистанцира от идеята за пряко военно участие. Германия открито заявява, че няма да изпраща военни кораби, подчертавайки нежелание да се въвлича в конфликт, който не определя като свой. Япония също избягва военен ангажимент, позовавайки се на пацифистката си конституция, въпреки силната си зависимост от енергийните доставки през протока. Подобна е позицията и на Австралия, както и на Испания и Полша, които категорично отказват участие в подобна операция. Гърция също ограничава ангажимента си до мисии извън Ормузкия проток.

Има и държави, които заемат по-предпазлива или балансирана позиция. Южна Корея, силно зависима от вноса на петрол през региона, подготвя извънредни планове, но избягва пряко военно участие. Индия също запазва неутралитет, като засилва собствените си патрули, без да се включва в коалиции, за да не наруши отношенията си с Иран. Китай от своя страна залага основно на дипломатически подход и избягва участие в западни военни формати.

Разделението между държавите не е толкова по въпроса дали Ормузкия проток трябва да остане отворен – в това отношение консенсус има. Основният разлом е в подхода: докато едни залагат на военна координация и демонстрация на сила, други се опасяват, че подобна стъпка може да бъде възприета като провокация от страна на Иран и да доведе до по-мащабна ескалация вместо до стабилизиране на ситуацията.