„4 от 10 завършили медицински сестри и акушерки не работят като такива“, посочи Георгиева.

Данните сочат, че над 90% от завършилите медицина през последните пет години работят като лекари. Ситуацията е различна при специалистите по здравни грижи – около 40% от тях работят като медицински сестри или акушерки, а още около 20–23% се реализират в други професии, свързани с грижа за пациенти.

Останалите обаче избират съвсем различни професии, като например работа в търговията или услугите.

Според Георгиева основните причини са ниските възнаграждения и трудните условия на труд в системата, които през последните години доведоха и до протести на медицински сестри.

Данните в анализа са базирани на рейтинговата система на висшите училища и са съпоставени с информация от Националната агенция за приходите.

Експертът подчерта, че България се конкурира с много други държави за тези кадри, включително страни от Европейския съюз, които предлагат значително по-високи заплати.

„Ако един специалист знае език, той може буквално на следващия ден да започне работа по професията си в друга държава“, обясни Георгиева.

В същото време лечебните заведения у нас изпитват сериозен недостиг на медицински сестри. В много болници, особено в по-малките населени места, голяма част от работещите са в пенсионна възраст и продължават да работят, защото няма кой да ги замести.

По данни на ИПИ всяка година в университетите у нас се приемат около 1200 студенти в специалност „медицинска сестра“, но част от тях прекъсват обучението си още след първата година.