До 40 г. ставаме едва 5,5 млн. души

По нейните думи демографският преход в България в сравнение с другите европейски страни започва най-късно и завършва най-бързо. Най-висока раждаемост в България се регистрира в началото на 20 век – 42 на 1000 души. В същото време по време на войните се регистрира и най-висока смъртност – 37 на 1000 души. Проф. Найденова посочи, че през 60-те и 70-те години раждаемостта и смъртността в България намаляват, но въпреки това естественият прираст е все още положителен.

В средата на 90-те години страната отбелязва най-ниска раждаемост -8,2 на 1000 души. През миналата година раждаемостта се повишила с близо 2 промила. Като основен проблем за демографското развитие на България проф. Найденова посочи не толкова ниската раждаемост, а високата смъртност на населението – най-висока в Европа. По нейните думи, за да има положителен прираст, на една българка трябва да се падат 2, 2 деца. В момента стойността е 1,3. Проф. Пенка Найденова отбеляза още, че през последните години страната ни се доближава до средноевропейските демографски показатели.
Международното лятно училище за млади изследователи в областта на стареенето на населението се провежда край Варна.

Проектът се нарича „Европейско изследователско пространство по стареенето и основното му предназначение е да продължи дейностите по стратегическата цел утвърждаване на европейското изследователско пространство със собствена инфраструктура и сътрудничество между изследователските институции на ЕС. Проектът има възможност да разшири координационната дейност, да усъвършенства специалната база данни за изследванията за стареенето в Европа и да съдейства за подготовката на млади изследователите в тази област. Основен партньор по проекта е университетът в Шефилд – Великобритания, както и Центърът за изследване на населението при БАН.

По време на семинара се предвиждат консултации с водещи изследователи, финансиращи и научни институции и потребители на научни продукти за вижданията им относно приоритетните изследователски дейности по стареенето на населението. За България е разработена и въведена през миналата година „Статистическа база данни по стареенето на населението”. Проведени са и национални консултации с водещи български изследователи и практически институции относно приоритетните изследователски направления за научните изследвания за стареенето до 2025 година.