81 години от кървавия Народен съд – зловещият прелом в българската история

Правен парадокс и политическа цел

Народният съд не е продукт на традиционната съдебна система. Той е учреден с Наредба-закон на 6 октомври 1944 г. от правителството на Отечествения фронт. Той действа в периода от 20 декември 1944 г. до края на април 1945 г. 

Официалният мотив е възмездие за виновниците за участието на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. В действителност обаче трибуналът действа като инструмент за политическа чистка. Нарушавайки тогавашната Търновска конституция, законът се прилага със задна дата, а съдиите често са хора без юридическо образование, назначени заради своята лоялност към новата власт.

Мащабите на репресията

Българският Народен съд се отличава с небивала за Европа мащабност. Докато в Нюрнберг се съди върховното командване на нацистка Германия, в България ударите са насочени срещу целия държавен апарат. 135 процеса се провеждат в цялата страна в рамките на едва няколко месеца. 11 122 души са изправени пред съда – от министри и князе до учители и свещеници. 2730 смъртни присъди са произнесени и изпълнени. За сравнение, това е повече от броя на екзекутираните лидери в Германия и Япония взети заедно.

Връхната точка на процеса е нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тогава край Софийските централни гробища са разстреляни тримата регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 47 висши военни. Телата им са хвърлени в обща яма, изкопана от бомбардировките, и засипани със сгурия. Това събитие остава в паметта като най-масовото убийство на политически елит в съвременната ни история.

Последици: Държава без елит

Резултатите от дейността на Народния съд са дълбоки и многопластови.

Интелектуално и административно обезглавяване: България губи за броени месеци хора с европейско образование и опит, което парализира държавното управление и културния живот.

Институционализиране на страха: Процесите служат за сплашване на всеки потенциален опозиционер.

Съдбата на „враговете на народа“: Конфискацията на имуществото и изселването на семействата на осъдените създават нова категория граждани – втора ръка, лишени от право на кариера и достоен живот.

Народният съд е един противоконституционен орган. Негативните последици от злото, което той е извършил продължават да се усещат и днес.