Под нейно давление Сърбия започва война срещу България. По това време княз Александър Батенберг е главнокомандващ на Българската армия. Той води с извадена сабя нашите войски в боевете при Сливница, следван от офицери и войници.
През 1886 г. България е разтърсена от остри вътрешнополитически борби. Двата лагера са ясно очертани и заемат крайно притивоположни позиции в отношението си към княза и Русия. ,,Петата колона'' на русофилите следва изцяло руската политика и се бори за сваляне на княза. Причината е, че той води самостоятелна политика и не прокарва руските интереси у нас. Срещу ,,петата колона'' застават патриотите, участвали в Съединението и приемат княза за герой на България и гарант на нейния суверенитет. През 1886г. руската дипломация подготвя и плаща на българи на високи позиции (такъв е Радко Димитриев, с офицерско звание от руската армия…) за свалянето на княз Александър Батенберг, което е осъществено чрез преврата на русофилите офицери на 9 август 1886 г. След успеха на преврата срещу Батенберг руският посланик в Цариград Александър Нелидов се хвали като признава иронично: ,,Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева.'“
Всъщност руските планове са дългосрочни и брутални. Главната цел е преминаване на България от статут на ограничена под руски диктат автономия към статут на Задунайска губерния в състава на Руската империя.
Русия не крие намеренията си.
На 29 март 1886 година редакторът на вестник „Московские ведомости" приближеният до двореца М. Н. Катков пише директно: „Единственото решение на сегашната криза е окупация на България. Там не ни е нужен дипломатически представител при незаконното им правителство, а комисар с диктаторски права".
Руският агент Драган Цанков не остава по-назад и пише в своя вестник „Светлина“: „Русия трябва да ни окупира. Ако в един прекрасен ден в Русчук и Варна би се показали донците и руската музика би разиграла нашия национален марш, народът пак би въздъхнал свободно, както в 1878 година, при освобождението от турците“.
Тази заплаха е усетена навреме от българските патриоти, които бързо се организират начело с председателя на Народното събрание Стефан Стамболов и успяват чрез контрапреврат да върнат княза. Неодобрението на неговото завръщане от руския император води до повторната му абдикация на 25 август 1886г. Така започва период на политическа криза, продължил от август 1886 до август 1887 г. Този период е наричан от чужди политици и медии ,,българската криза''.“
Захарий Стоянов рязко отхвърля детронирането на княз Александър I Батенберг от офицерите русофили, подкрепяни и подтиквани от руски дипломати и шпиони на Балканите. В своята брошура „Кои са виновниците за девятий август“ той определя преврата като национално предателство и дело на „пета колона“, служеща на чужди интереси срещу българската независимост.
Стоянов категорично осъжда руската намеса в България, като си спечелва откритата омраза на руски политически дейци, които не пестят ругатни срещу него, наричайки го „неграмотник“, „предател“, „самозванец“ и човек, който „изтъква ролята на български дейци за освобождението на България“, а не решителната намеса на Русия.
Захария Стоянов нарича превратаджиите „слепи оръдия на руския царизъм, които унищожават плода на Съединението“. Смята също, че свалянето на Батенберг е тежък удар срещу държавния суверенитет и авторитета на България. Силно подкрепя организирания веднага контрапреврат от Стефан Стамболов. Именно решителните действия на Стамболов спасяват България. Неговият призив за контрадействия срещу русофилите на 11 август предизвиква обществена и всенародна реакция за опазване на родината от руските окупационни планове.
